Ще спазят ли България и Хърватия крайните си срокове за приемане на еврото?

„Вътрешните критици на решението на България да се присъедини към еврозоната се опасяват от появата на нови предизвикателства и дали икономиката ще може да се справи с външните сътресения, особено предвид ограничените бюджетни ресурси. Общата парична политика на Европейската централна банка обаче най -вероятно ще бъде приложена, което ще помогне на местната икономика да устои на такива външни сътресения“, добавя Михайлова.

Предстоят предизвикателства

„Икономическите ползи от приемането на еврото в Хърватия са многобройни, значителни и за разлика от разходите те са постоянни“, добавя Хърватската народна банка.

Кристиан Швайгер, професор в Катедрата по сравнителни европейски системи за управление в Техническия университет в Кемниц, Германия, твърди, че наистина предстоят разходи и предизвикателства за двете бъдещи членки на еврозоната.

„Хърватия се присъедини към механизма ERM II през юли 2020 г. Следователно ще трябва да покаже, че може да остане в механизма без девалвация на куната спрямо еврото поне до юли 2022 г.“, казва Швайгер пред Emerging Europe.

„Хърватия също така е над границата на брутния дълг от 60% спрямо своя БВП. През 2020 г. този показател се повиши до 88,7% и вероятно ще нарасне още през тази година, тъй като ефектите от пандемията засягат бюджета“, добавя той.

„Въпреки че хърватското правителство е относително фиксирано върху крайния срок за влизане в еврозоната до 2023 г., при настоящите обстоятелства бих приел тази дата като твърде ранна. Хърватия е получила разрешение да печата евро, но това не означава непременно, че ще ѝ бъде позволено да се присъедини до крайния срок от 1 януари 2023 г., ако дефицитът ѝ се увеличи допълнително и ако тя не може да остане в рамките на ERM II“, посочва той.

Първо България?

Според Швайгер България е в по-добра позиция да изпълни поставения срок до 2024 г., тъй като нивото на брутния ѝ дълг спрямо БВП остава под 30%. Страната обаче се изправя пред други предизвикателства.

„Присъединяването все още може да бъде застрашено поради продължаващите проблеми на страната с корупцията в публичния сектор, административната неефективност и прането на пари“, допълва Швайгер.

Думите му отразяват думите на германския евродепутат Свен Гиголд, който наскоро е пътувал до България, за да оцени готовността на страната да се присъедини към еврозоната.

„Разбира се, България е повече от добре дошла да се присъедини към еврото, но първо трябва да се справи с проблемите си в областта на изпирането на пари и корупцията“, казва той и добавя, че „ЕС трябва да предотврати ситуация, в която държава членка се превръща в център на мащабно пране на пари, както се е случвало в миналото в Кипър или балтийските държави“.

Междувременно Швайгер добавя, че България и Хърватия не трябва да очакват някакво специално отношение, тъй като дните на снизходителност сред органите на ЕС отдавна са отминали.

„Разбира се, някои от основателите в еврозоната първоначално не са спазвали всички фискални правила, но се съмнявам, че настоящите страни от еврозоната, най-вече Германия, ще приемат нов член с прекомерен дефицит след системната криза в еврозоната отпреди 10 години“, допълва той.

„Моите общи очаквания са, че България ще се присъедини до сегашния си срок – 2024 г., но присъединяването на Хърватия може да се забави, ако общият ѝ дефицит остане висок“, заключава той.