Ще спазят ли България и Хърватия крайните си срокове за приемане на еврото?

Хърватия определи 1 януари 2023 г. като дата, на която ще приеме еврото като национална валута, а България ще го направи година по-късно. Колко реалистични обаче са тези срокове?

През юли 2020 г. България и Хърватия бяха приети заедно в Механизма за обменни курсове (ERM II), често наричан чакалня на еврозоната, пише онлайн изданието Emerging Europe. Това означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) вече няма правомощията да наложи вето на нито една от страните да се присъединят към еврозоната, като остава само датата на присъединяване да бъде решена.

През юни Българският координационен съвет за еврото одобри национален план за въвеждане на еврото през 2024 г., година след Хърватия, която вече е договорила меморандум за разбирателство с Европейската комисия (ЕК) и други членове на еврозоната относно практическите аспекти на производството на евро банкноти и монети.

Приемането на единната валута от Хърватия ще бъде първото разширяване на еврозоната след присъединяването на Литва през 2015 г.

„Хърватия все още трябва да изпълни критериите за номинална конвергенция и да получи официална оценка от Европейската комисия относно нейното съответствие с тези критерии“, коментира говорител на Хърватската национална банка пред Emerging Europe.

„Като се имат предвид обичайните процедури и график, такава оценка може да се очаква през пролетта на 2022 г. При условие че оценката на Комисията е положителна, през лятото на 2022 г. Съветът на ЕС може да одобри въвеждането на еврото в Хърватия от 1 януари 2023 г.“, допълва говорителят.

Икономически ползи

Според Хърватската народна банка стимулът за присъединяване към еврозоната е ясен - икономиката на страната ще има голяма полза.

„Въвеждането на еврото води до елиминиране на валутния риск и оттам по-голяма устойчивост на външни сътресения и финансови кризи, по-ниски лихвени проценти и по-благоприятен достъп до финансовите пазари. В комбинация с по-ниските разходи за трансакции (разходите за конвертиране на валута де факто изчезват), това ще улесни икономическата ефективност и конкурентоспособност“, добавя централната банка на Хърватия.

„Всички тези ползи насърчават икономическия растеж, заетостта и финансовата стабилност, като същевременно улесняват по-нататъшната търговия и финансова интеграция с другите членове на еврозоната“, допълва институцията.

Гергана Михайлова, преподавател в катедрата по финанси в Университета за национално и световно стопанство в София, казва, че българската икономика вероятно ще се възползва по подобен начин.

„Присъединяването към много по-голяма икономическа общност ще предостави по-големи възможности за България и вероятно ще помогне за улесняване и увеличаване на търговията“, коментира тя пред медията.

„Приемането на еврото като национална валута също ще допринесе за по-голяма макроикономическа стабилност, ще създаде възможности за привличане на повече чуждестранни инвестиции, повишаване на кредитния рейтинг на страната, на стабилността, както и ще позволи по-голяма интеграция на финансовите пазари, като същевременно ще създаде нови възможности за банковия сектор“, допълва тя.