Страните от Централна и Източна Европа не са ентусиазирани за европейска армия

Страховете на Балтийските държави и Полша

В балтийските държави и в Полша, където руската заплаха може би е най-сериозна, правителствената политика и общественото мнение като цяло са в тандем. „Няма особени вълнения за европейската армия, тъй като такъв военен съюз предполага развитието на стратегическа автономия далеч от САЩ“, коментира Стефано Браголи, професор в Института за политически изследвания „Йохан Скит“ при Университета Тарту в Естония.

Според Браголи, когато става въпрос за Балтийско море, има две основни причини, които обясняват широко разпространения скептицизъм към военен съюз, който не включва САЩ.

„САЩ традиционно са най-силният поддръжник на балтийската независимост“, казва той. „САЩ бяха не само сред първите държави, признали независимостта на Балтийските държави, но също така изиграха ключова роля за повторното им появяване на картата на Европа и приемането им в НАТО. Освен това ЕС никога не е бил разглеждан от балтийските държави (нито от други източни държави членки) като военен съюз“, допълва той.

Подобни гледни точки са често срещани сред населението на страните. Експертът подчертава, че САЩ все още се разглеждат като единствената световна сила, която е готова да поеме рискове, за да защити трите държави, като цитира репликите на президента Барак Обама по време на посещението му в Естония през 2014 г. „Първо, ние ще защитаваме нашите съюзници от НАТО, а това означава всеки съюзник. Защото защитата на Талин, Рига и Вилнюс е също толкова важна, колкото и защитата на Берлин, Париж и Лондон“, каза тогава Обама.

„В рамките на ЕС има различна чувствителност. Някои държави членки са по-отворени към Русия, докато други са по-конфронтирани. Европейците като цяло са по-предпазливи, когато заемат позиция по отношение на сигурността“, посочва Браголи.

Недостижима идея

Въпреки че перспективата за армия на ЕС отново е на дневен ред, подробности за това как би изглеждала такава военна организация все още няма. Докато някои страни предлагат автономни европейски военни сили, други искат по-тясно военно сътрудничество между членовете в съществуващата рамка на НАТО.

„Последните дебати показват, че ЕС трябва да развива автономни военни способности, които ще бъдат част от трансатлантическите структури, но също така ще могат да действат сами, когато е необходимо. Проблемът с това възниква от факта, че всичко се решава чрез единодушие, което е почти невъзможно да се постигне в контекста на ЕС“, посочва още Браголи.

Дори ЕС по някакъв начин да може да подобри способността си да постигне единодушие при вземането на решения, поне балтийските държави вероятно ще останат скептични.

„Страхът в Естония и останалата част от Балтийския регион е, че ако ЕС даде сигнал на САЩ, че може по някакъв начин да се справи и без Вашингтон, тогава фокусът ще се измести към Китай и Тихоокеанския регион, далеч от европейските въпроси. САЩ могат още да се отдалечат от Европа, ако възприемат континента като способен да се справи сам със собствената си сигурност“, заключава Браголи.