Страните от Централна и Източна Европа не са ентусиазирани за европейска армия

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен наскоро призова ЕС да увеличи военните си възможности, включително насърчи отново създаването на европейска армия. Идеята обаче не се посреща особено ентусиазирано в Централна и Източна Европа.

Бързото изтегляне на САЩ от Афганистан, което остави европейските им съюзници в уязвимо положение, както и скорошната сделка AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия, която изключи Франция, отново поставят темата за отбраната в ЕС на челно място в европейския политически дневен ред, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Този път обаче има забележима разлика в отношението към общоевропейското военно сътрудничество в сравнение с 2016 г., в разгара на мигрантската криза, когато Чехия и Унгария бяха начело на призивите за създаването на армия на ЕС. Сега страните от Централна и Източна Европа са далеч по-малко ентусиазирани.

„Унгарското правителство като цяло подкрепя идеята за силна Европа с повече възможности за управление на кризи и отбрана и укрепване на стратегическата автономия, за да може адекватно да отговори на външни предизвикателства, както военни, така и невоенни“, коментира Тамас Варга, политически анализатор в областта на отбраната в Будапещенския център за стратегически и отбранителни изследвания, пред медията.

„Унгарското правителство настоява за Европа на силни национални държави, а не за по-дълбока интеграция и създаване на по-федерализиран ЕС в бъдеще“, обяснява той. „Това оказва силно въздействие върху практическата реализация на по-интензивно сътрудничество в областта на отбраната. Тази позиция по-вероятно би довела до рамки за ad-hoc сътрудничество, като френската инициатива E2I, в която Унгария все още не е партньор, а не структурирано сътрудничество, ръководено от ЕС, по отношение на оперативните възможности, планиране и вземане на решения“, допълва той.

Варга признава, че позицията на Унгария е „донякъде противоречива“, тъй като Будапеща едновременно приветства по-интензивното сътрудничество в областта на отбраната между европейските страни и е активно част от инициативи и процеси в подкрепа на това начинание, например Постоянно структурираното сътрудничество (PESCO), Координирания годишен преглед относно отбраната (CARD) и Европейския фонд за отбрана (EDF).

Същевременно „унгарското правителство не подкрепя въвеждането на процедури за гласуване с квалифицирано мнозинство в новите области на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)“, тъй като това би изисквало „по-дълбока интеграция и би намалило влиянието на по-малките държави членки на ЕС“, посочва Варга.

Унгарската общественост изглежда е в противоречие с действащото правителство. Проучване на общественото мнение от 2019 г., проведено от Будапещенския център за стратегически и отбранителни изследвания, показва, че 65,2% от унгарците подкрепят създаването на съвместни европейски военни структури. Общо 53,4% казват, че такива структури биха били приемливи дори ако това означава делегиране на повече компетенции на ЕС.