Новият британски бюджет не възвестява „нова ера“

Британският финансов министър Риши Сунак обеща, че неговият бюджет ще възвести „нова ера на оптимизъм“. Това, че той не отговаря на такава възвишена реторика, която обикновено се свързва повече с премиера Борис Джонсън, не е причина да не го харесваме. Третият бюджет на Сунак слага желана точка както на строгите икономии от последното десетилетие, така и на пандемичните лишения. Но той едва ли ще промени курса на страната, пише Financial Times в редакционен коментар. 

В политическо отношение, въпреки че Сунак говори езика на традиционен консерватор, отстояващ принципа на малката държава, неговият бюджет определя администрацията на Джонсън като по-близка до модела данъци и разходи на голямата държава, отколкото всяко консервативно правителство от последните десетилетия. Това отвежда министър-председателя по-нататък по пътя на дефинирането на консервативната партия в контраст с неговите предшественици, погребвайки доколкото е възможно непопулярните строги икономии от годините на Камерън-Озбърн (бившите съответно премиер и финансов министър Дейвид Камерън и Джордж Озбърн  - бел. прев.) Това обаче се компенсира от продължаващите ангажименти за фискална отговорност.

Сунак може да осъществи това балансиране, въпреки че добавя 150 милиарда паунда към ведомствените разходи преди следващите избори, благодарение на комбинация от вече обявени увеличения на данъците върху бизнеса и работниците, както и на подобрените прогнози за растеж от Службата за бюджетна отговорност (OBR). Той разкри две фискални правила, които трябва да бъдат закрепени със закон: гарантиране, че ежедневните разходи са изцяло финансирани от данъци и че дългът намалява като процент от националния доход. Те трябва да бъдат изпълнени в рамките на три години. Увеличението на корпоративни данъци и националното застраховане, както и силният растеж, означават, че OBR очаква те да бъдат посрещнати с десетки милиарди паунда.

Тази свобода може да позволи на правителството да увеличи разходите преди следващите избори, или да намали данъците - въпреки че дори и тогава общата данъчна тежест може да остане по-висока, отколкото при встъпването му в длъжност. Колизията между инстинктите на Джонсън за големи разходи и финансовия министър, който казва, че спирането на неумолимия растеж на държавата има „морално измерение“, засега е изгладена.

Има много похвални неща в този бюджет. Устойчивото увеличение на инвестициите - особено в транспортната инфраструктура и здравните услуги - е жизненоважно за подпомагане на постоянно ниския растеж, както и повечето финансиране за подобряване на уменията на работниците. Промяна в „намаляването“ на универсалния кредит, на стойност 2 милиарда лири, ще компенсира отчасти премахването на временно повишените обезщетения - което спести 6 милиарда лири - въпреки че това ще се усети от работещите, а не от най-бедните безработни. Повишената минимална заплата пък ще помогне на нископлатените служители.

Намаляването на бизнес ставките за фирмите от областта на гостоприемството и търговията на дребно ще подпомогне възстановяването. Отмяната до 2024-2025 г. на намаляването на разходите за чуждестранна помощ ще засили авторитета на правителството на климатичната конференция на ООН (COP 26) за притискане на по-богатите страни да помогнат на по-бедните да намалят зависимостта си от изкопаемите горива.

Този бюджет обаче няма да бъде запомнен със своята щедрост. Увеличението на ведомствените разходи, извън здравеопазването, като цяло ще намали или ще компенсира предишните съкращения. В образованието, финансирането на ученик ще се върне там, където беше в реално изражение през 2010 г.

Сунак можеше да си позволи да удължи срока за изпълнение на фискалните си правила без да жертва благоразумието. В такъв случай финансовият министър можеше да направи повече, за да компенсира съкращенията на разходите, да инвестира в мерки за насърчаване на растежа или дори да отмени някои от повишенията на данъците върху бизнеса, като същевременно запази резервен фонд. Този бюджет не възвести „нова ера“, както беше обещано. Но след годините на съкращения на разходите, политическа турбуленция от Brexit и глобална пандемия, поне започна да обръща страницата.