Без икономически план, патриотизмът е последното убежище на Борис Джонсън

В речта си на конференцията на Консервативната партия на 6 октомври британският премиер Борис Джонсън обеща, че неговото правителство ще отведе страната „към високи заплати, високо ниво на умения, висока производителност и да, по този начин към икономика с ниски данъци. От това имат нужда хората на тази държава и го заслужават”. Без съмнение, това биха искали те. Но може ли Джонсън да изпълни обещанието си? Това е изключително малко вероятно. Ако е така, ще има последствия, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Сега се възлагат надежди на „Brexit дивидента“ във вид на ограничаване на имиграцията на хора с ниска квалификация. Но постигането на икономика с високи заплати, високи умения, висока производителност и все пак висока заетост по такъв начин е невъзможно. Дори да пренебрегнем краткосрочните смущения, видими днес, и да погледнем в по-дългосрочен план, много други неща също ще трябва да се променят. Преди всичко бизнсът ще трябва да инвестира по-сериозно в уменията на своите работници и в друг капитал.

Най-малкото, дългогодишната мечта за такава икономика би изисквала силно подкрепяща политика. Есенният бюджет и прегледът на разходите, които ще бъдат представени от финансовия министър Риши Сунак по-късно този месец ще ни кажат дали съществуват такива политики.

Какви могат да бъдат елементите на такъв план? Като минимум той ще включва пълно и щедро финансиране на държавната гаранция за умения. Ще включва и изменение на планираното увеличение на корпоративния данък чрез запазване на щедри данъчни кредити за инвестиции. И накрая, планът би дал на местните власти необходимите ресурси и правомощия (включително и фискални), за да започнат те похвалната програма за „изравняване“ между регионите.

Понастоящем не изглежда да се задава такъв съгласуван дневен ред. Наистина, поразителна характеристика на въведените нови данъци е, че по-високият корпоративен налог ще стовари по-голяма тежест върху инвестициите, а допълнителната национална осигурителна такса ще бъде данък върху работните места. Нито едно от двете няма да доведе до желаната трансформация на икономиката.

Ръцете на финансовия министър са вързани от сили извън неговия контрол и вече взети решения, като тези относно данъците. Фискалното наследство на ковид е от решаващо значение. Важно е и наследството на Brexit, не само за пазара на труда, но и за други аспекти на икономическите резултати, а не фантазиите на вярващите. Преди всичко ще има нарастващ натиск за допълнителни разходи поради застаряващото население на Обединеното кралство и ангажиментите относно климата.