Без икономически план, патриотизмът е последното убежище на Борис Джонсън

„Зеленият бюджет” на Института за фискални изследвания и Citigroup дава задълбочен преглед на това къде сме и накъде вървим. Въпреки че възстановяването от пандемията е по-силно от очакваното, сега то е застрашено от рисковете от обостряне на вируса и от смущения във веригата на доставки и пазара на труда, други видове недостиг, повишаване на цените и по този начин монетарни и финансови рискове.

В дългосрочен план, сочат от Citi, икономиката ще бъде затруднена и от слабата търговия. Растежът, предполага банката, ще бъде мизерните 1,5% годишно, дори по-ниско от прогнозата на Службата за бюджетна отговорност (OBR) за 1,7 %. Освен това нивото на БВП може да остане далеч под траекторията, очертана от OBR преди пандемията.

Въпреки че днес картината е по-добра от очакваната доскоро, средносрочното пространство за маневриране на финансовия министър е ограничено, ако той наистина иска да намали съотношението на публичния дълг към брутния вътрешен продукт, и особено ако също така иска да намали данъците преди изборите.

Съществува и риск от повишаване на лихвените проценти. Тъй като сега Английската централна банка притежава 32% от държавните ценни книжа, консолидираните държавни баланси са изложени на риска от вдигане на краткосрочните лихви, а не само на дългосрочните.

Резултатът е, че здравеопазването ще продължи да поглъща пари, бюджетите на незащитените министерства ще бъдат свити, а някои по общо мнение високоприоритетни цели ще бъдат с намалени ресурси при прегледа на разходите, включително дори социалните грижи.

Накратко, комбинацията от предстоящи смущения, слаб дългосрочен растеж и устойчив фискален натиск няма да изглежда като обляните от слънце възвишения, които премиерът обича да обещава.

Но това наистина ли има значение? Преди се смяташе, че икономическото представяне е от решаващо значение за политическия успех. Сега знаем, че има алтернативни политически тактики. Ако икономическите резултати и фискалната щедрост разочароват, Джонсън може да се върне към това, което работи толкова добре от 2016 г. насам: битката на смелата Великобритания срещу деспотизма на Брюксел. Всъщност ние вече виждаме точно това в опита му да промени споразумението, което постигна по отношение на Северна Ирландия преди само две години.

В краен случай могат да се обвинят чужденците за това, което не е наред. Това вършеше работа досега. Но със сигурност патриотичната карта не може да работи до безкрай.