Политиците трябва да са честни относно цената за спасяването на планетата

Политиците и от двете страни на Атлантика разбират, че, както казваше жабока Кермит, не е лесно да си зелен. Те побързаха да посочат, че преходът към въглеродно неутрална икономика предоставя възможности, като президентът на САЩ Джо Байдън твърди, че „ако действаме, за да спасим планетата, можем да създадем милиони работни места и икономически растеж“. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приравни Зеления нов курс на Европа с „новата ни стратегия за растеж“.

Проблемът е, че реалността ще отнеме известно време преди да съвпадне с обещанията. Съществуват неизбежна краткосрочна икономическа цена, която рискува да предизвика обратна реакция срещу усилията за борба с изменението на климата. Това е нещо, което планетата просто не може да си позволи, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Преходът към чиста енергия несъмнено ще доведе до негативен шок в предлагането за световната икономика, като ще предизвика повишаване на цените. В краткосрочен план това е така, защото възобновяемите енергийни източници все още не могат да запълнят празнината, оставена от изоставянето на изкопаемите горива. Виждаме това вече в рязко покачващите се цени на енергията в Европа. Една от многото причини: вятърът духаше с най-бавната скорост от 20 години.

В крайна сметка декарбонизацията се свежда до определяне на цена на въглеродните емисии, като преди не е имало такива, било то пряко чрез данъци или косвено чрез регулиране. Според проучване на Жан Пизани-Фери от Института за международна икономика Петерсън, цената на въглерода трябва да се повиши от приблизително $10 на тон в световен мащаб сега до $60 незабавно и $75 до 2030 г., за да се постигнат целите на Парижкото споразумение. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира увеличение от 3 долара на тон до 75 долара до 2030 г., докато Английската централна банка (АЦБ) предвижда още по-голям скок.

По-високите цени на енергията ще се калкулират в производството на много стоки и цените като цяло ще се повишат. АЦБ предвижда, че инфлацията ще се увеличи с близо 0,6 процентни пункта до началото на 2020-те, ако има гладък преход към нетна нула, и с 2 пункта до началото на 2030-те, ако той е хаотичен. Според изчисленията на Пизани-Фери, глобалният шок в предлагането от декарбонизацията може да бъде грубо от същия мащаб като петролния през 70-те години на миналия век. Това е най-лошият сценарий, тъй като петролният шок беше много по-неочакван от всичко, което се очаква от декарбонизацията, но си е доста плашещ.

В отговор на скока в енергийните разходи ще има вълна от инвестиции в нови технологии, изследвания, развитие, инфраструктура и обновяване на сгради. Ресурсите за инвестиции ще бъдат отклонени от потреблението. Макар че потребителите ще се възползват в дългосрочен план от опазения климат, тяхното благосъстояние ще бъде засегнато незабавно.

И накрая, преходът ще има отрицателно въздействие върху публичните финанси. В допълнение към увеличаването на публичните инвестиции, въглеродният данък (независимо дали пряк или непряк) ще изисква трансфери, за да компенсира по-строгите регулации и да смекчи въздействието върху уязвимите домакинства. Дълговата тежест ще се увеличи допълнително, след като вече нарасна значително, за да финансира реакцията спрямо Covid-19.

Идеалната скорост за енергийния преход зависи от това дали искаме да намалим риска от прехода (от преминаването към по-чиста енергия) или физическия риск (от екстремни метеорологични явления). По-бавният преход увеличава физическия риск, който има свои собствени проблеми. По-гореща планета с по-екстремно време би направила инфлацията по-нестабилна. Наводнения, суши или горски пожари могат да причинят смущения във веригата на доставки и да повишат застрахователните премии. Но те могат също да доведат до големи финансови загуби, по-ниско благосъстояние и потиснат растеж, което в крайна сметка провокира дезинфлационни сили.

Повечето оценки за това как можем да постигнем нетна нула през следващите 30 години предполагат, че ще разработим достъпни технологии за улавяне на въглерод и ще можем да избегнем значително намаляване на реалните доходи и стандарта на живот. Това е под сериозен въпрос. Дори и да е правилен, преходът неизбежно ще създаде победители и губещи.

Разбира се, потенциалната цена на прехода е по-малко тежка от онази, която бихме понесли, ако продължим да унищожаваме планетата. Но политиците трябва да бъдат откровени относно тази цена, финансова или друга, и да имат конкретни планове за подкрепа на губещите.

Ако те не направят това, рискуваме да повторим дебата за глобализацията. Теорията твърди, че макар някои работници и индустрии първоначално да страдат от засилената конкуренция на Китай, с течение на времето те ще приемат различни роли и като цяло икономиката ще бъде по-добре. Но за мнозина имаше реална краткосрочна цена, която предизвика реакцията срещу глобализацията. Просто нямаме време за подобна реакция срещу преминаването към по-зелено и чисто бъдеще.