Опасната игра на Великобритания с Brexit ще завърши зле

Това е езикът на отричането. Особено поразителен е изводът, че този протокол - съзнателно и, трябва да се предположи, осведомено приет от самия Джонсън преди две години - е бил някак „несигурен“ и съставен при „изключително бързане“. Всъщност последствията от него бяха съвсем предвидими. Ето защо Тереза ​​Мей, неговият предшественик, отхвърли идеята за отделяне на Северна Ирландия от останалата част от Обединеното кралство по този начин. Ако Джонсън не разбираше какво подписва, значи е некомпетентен. Ако пък е разбирал, но е нямал намерение да спазва сделката, той е нечестен.

Това не означава, че администрацията на този протокол не може да бъде подобрена. Европейската комисия направи важни предложения по този въпрос. Но настояването на Обединеното кралство да може да се отклонява от стандартите на ЕС за хранителните продукти със сигурност ще създаде проблеми в търговията му със Северна Ирландия. Вече има такива.

Сега, в преследване на радикална промяна в споразумението, което съзнателно подписа, правителството на Обединеното кралство предлага да вземе „предпазни“ мерки. Такива мерки са разрешени съгласно член 16 от протокола. Но там се казва, че такива „мерки трябва да бъдат ограничени по отношение на техния обхват и продължителност до това, което е строго необходимо, за да се коригира ситуацията“.

Желанието на Обединеното кралство да премахне ролята на Европейския съд в установяването на правото на ЕС, което урежда единния пазар, далеч не е „строго необходимо“. Освен това ЕС ще има право да предприеме свои собствени ребалансиращи мерки в отговор на подобно действие от страна на Обединеното кралство. Никой не знае кога ще приключи един такъв цикъл на взаимни атаки между тези съседи.

Оптимистичната гледна точка е, че тази опасна игра ще приключи, както е ставало преди, с взаимно споразумение: ЕС ще отстъпи малко, а Обединеното кралство няма да получи всичко, което иска. И все пак има очевидни препятствия пред този оптимистичен поглед.

Първото е, че безкрайните опити за предоговаряне на най-спорната част от оттеглянето влошиха отношенията и, което е още по-лошо, ще продължат да го правят: в крайна сметка Ирландия, Северна Ирландия, ЕС и Обединеното кралство не изчезват.

Второто е, че подобно разрешаване фатално подкопава доверието в ангажиментите, от което се нуждае всяко правителство. Обединеното кралство вече не може да се надява да се размине с репутацията на „коварен Албион“.

И на последно място, опасната играта може да завърши с катастрофа точно от вида, предвиждан от Кавъни. Може би това няма да се случи този път. Но все повече изглежда, че правителството на Обединеното кралство ще продължи да настоява на своето, докато ЕС отстъпи изцяло или не се случи катастрофата. В дългосрочен план второто изглежда много по-вероятно.

И така, какво ще стане, ако основни части от сделката между Обединеното кралство и ЕС се разпаднат? Икономическите ефекти със сигурност биха били пагубни. Но много по-лош би бил сривът на доверието между тези водещи демокрации и вечни съседи във време на огромни предизвикателства за тях. Това са рискове, които никой разумен човек не би посмял да предприеме. Тази опасна „игра“ трябва да спре.