Една от битките в САЩ е за умовете на децата

Водещата фраза от президентската кампания на Бил Клинтън през 1992 г. беше „икономиката, глупако“. Днес тя би била „културата е важна, идиоте“. Фронтовата линия на Клинтън беше деиндустриализиращата се Америка. Днес предградията са най-критичното бойно поле. Републиканците имат контрол над малките градове и селските райони, докато всеки голям град е на демократите. Предградията отново са мястото, където се състои съперничеството с най-високи залози в Америка. Някои от най-спорните битки са за контрол над крайградските училищни райони, пише Едуърд Люс за Financial Times.

Поляризацията на образованието в САЩ е предимно нова и абсолютно обезпокоителна. Едно голямо изключение трябва да се направи за повторната сегрегация на Америка след ерата на гражданските права от 60-те години на миналия век чрез бягство на белите от градовете и преминаване към религиозни училища. Друго беше в крайна сметка безуспешната евангелистка реакция в началото на миналия век срещу учението за еволюцията. Но в по-голямата част от Америка и през по-голямата част от нейната история типичните избори за училищни съвети бяха аристократична работа.

Битката е за това какво означава да си американец - въпрос, който днес може да сложи край на приятелства и да раздели семейства. Детските умове са в игра. Както казват йезуитите: „Дайте ми дете преди да навърши седемгодишна възраст и аз ще ви покажа мъжа“. Преподаването на умения за критично мислене изглежда е надолу в списъка с приоритети на всеки. Щатите, управлявани от републиканците, приемат закони за забрана преподаването на „критичната расова теория“ (която вярва в институционалния расизъм в САЩ - бел. прев.) Вирджиния, където някои проучвания показват, че образованието е основна грижа на избирателите и която наскоро избра републиканец за губернатор, вероятно ще последва примера. Фактът, че теорията - правна критика на неадекватността на равните права спрямо структурното наследство на робството - технически не се преподава в повечето американски училища, е без значение. Това е републиканско средство за отприщване на негодуванието срещу предполагаемата арогантност на учителските синдикати и образователната бюрокрация.

Безкрайните пандемични часове чрез Zoom (приложение за видеоконферентна връзка - бел. прев.) разкриха тази реакция и подхраниха бума на домашното обучение, което се удвои до повече от 11 процента от децата в САЩ от началото на 2020 г. Записването в религиозни училища също нарасна. Но битката за умовете на децата вероятно ще надживее ковид. Наративът е продиктуван от идентичностните крила на всяка партия. Когато те са на различно мнение относно размера на правителството, политиката може да бъде относително гражданско дело. Когато става въпрос за идентичност обаче, разликата е невъзможно да се изрази.

Сред образованите либерали проектът 1619, спечелил наградата Пулицър, до голяма степен се превърна в консенсус. Той твърди, че САЩ са непоправимо оформени от расизма и отнася основаването на страната към пристигането на първия роб на нейните брегове. За консерваторите 1619 е подарък, който вероятно ще продължи да носи плодове. Шестдесет и девет процента от американския електорат все още се определя като бял.

Проучванията показват, че повечето американци попадат между тези културни полюси. Те са щастливи, че на децата им ще бъде преподавана пълната история на Америка, както добрата, така и лошата. За дете би било трудно да разбере произхода на правата на щатите, без да знае, че югът е успял законово да определи африканеца като три пети човешко същество. Това поставя днешните атаки срещу „федералния свръх обхват“ в контекст. Но мнозинството от родителите от всички раси не искат децата им да бъдат учени, че пигментацията е съдба или че страната им не е способна на изкупление. Уви, гласът на така нареченото изтощено мнозинство на Америка е надвит от онези, които търсят сблъсък на подходите за идентичност.

Грешката, която правят либералите в Америка, е да мислят, че тяхната философия е в съответствие с „нововъзникващото демографско мнозинство“ - прогноза, която може никога да не се сбъдне. Подобно на някога отлъчваните ирландски и италиански имигранти католици в Америка, много латиноси избират да бъдат определяни като бели, което преди означаваше Wasp (бял англосаксонски протестант). Дори и вината на предците да съществува, едва ли може да се очаква тя да се споделя от потомците на пристигналите след робството.

Както други забелязаха, начинът, по който идентичността сега се приоритизира, дава възможност на републиканците да критикуват днешните демократи с езика, използван от Барак Обама през 2008 г. Прегръщайки идентичността, културната левица изостави традиционното си либерално поле. От тактическа гледна точка това е объркващо. Глен Йънгкин използва това, за да спечели губернаторския пост във Вирджиния. Доналд Тръмп едва ли ще гледа зъбите на този харизан кон.