Конгломератите ще оцелеят и този път

Когато General Electric обяви, че планира да се разцепи, изглеждаше, че се затваря една глава за индустриалните конгломерати. И все пак некрологът на всеобхватната корпоративна структура е бил писан много пъти и някак си тя все още оцелява, пише Брук Мастърс за Financial Times. 

Някога най-скъпата компания в Америка, продуктите на GE обхващаха всичко - от пластмаси и реактивни двигатели до кредитни карти и телевизионна реклама. Сега тя се присъедини към вълна от корпоративни раздробявания, които наблягат на простотата, с планове да се обособят три отделни публични компании, фокусирани върху здравеопазването, енергетиката и авиацията.

От 2017 г. има 178 сделки за отделяние на стойност близо 800 милиарда долара, без да се брои GE, според статистиката на Dealogic. Siemens отдели своите подразделения за здравеопазване и енергия. United Technologies направи същото с асансьорите Otis и поделението за отопление и климатизация Carrier. DuPont отделя полимерите, а Toshiba обмисля разделянето си на три части, въпреки че това все още не е сигурно.

Конгломератите често са критикувани от инвеститори, които казват, че съставните им бизнеси се представят по-лошо от конкурентите и цените на акциите им не отразяват стойността на различните части. Този аргумент е убедителен: гигантските компании често се движат твърде бавно, харчат твърде много за бюрокрация и са обсебени от най-добрите и най-лошите си бизнес линии, като същевременно пренебрегват тези, които просто се развиват.

Главният изпълнителен директор на GE Лари Кълп твърди, че разцепването „засилва фокуса и отчетността“, а Trian Partners, инвеститор активист, който по принцип е трън в очите на GE, се съгласи.

Историята на конгломератите не е права линия. Наблюдателите обявиха „упадъка на конгломерата“ през 1994 г. и заявиха, че „конгломератите са мъртви“ през 2007 г. Вълната от корпоративни раздробявания от 80-те години на миналия век намали дела на големите американски групи, работещи в три или повече сектора, от 50 на 30 процента. ITT се раздели през 1995 г., а Tyco се разцепи след скандал през 2006 г. Но и двете бяха станали достатъчно големи, за да бъдат разделени отново през 2011 г.

„Става общоприето мнение, че конгломератите не са добри и трябва да бъдат разбити. Така стигаме до компании, които са толкова специализирани, че в даден момент някой решава, че има смисъл във вертикалната и хоризонталната интеграция“, посочва Алигзандър Пепър, професор по мениджмънт в Лондонското училище по икономика. „Десет години по-късно се оказваме отново с конгломерати.“