Ядрената енергия има своята роля в предотвратяването на климатичната катастрофа

Ранните екологични движения разглеждаха ядрената енергия като злодей номер едно. Бедствията (през четвърт век) в Чернобил и Фукушима, разпалиха страховете на няколко поколения. Много от днешните борци за климата остават разбираемо враждебни към ядрената енергия. И все пак, докато на COP26 (климатичната конференция на ООН в Глазгоу - бел. прев.) лидерите се бореха да постигнат споразумение за намаляване на въглеродните емисии, което да се доближи до ограничаване на повишението на глобалната температура до 1,5 градуса (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.), става ясно, че ядрената енергия трябва да бъде част от набора от решения, дори и на преходна база, пише Financial Times в редакционен коментар.

Малцина биха поставили под съмнение, че възобновяемите източници като вятърът и слънчевата енергия - които направиха огромни крачки напред - трябва да бъдат основата на бъдещото производство на електроенергия. Недостатък остава периодичният им характер и липсата на мащабни средства за съхранение на електроенергия. Технологиите за съхранение изглежда малко вероятно да осигурят достатъчно значимо решение, достатъчно бързо. Ядрената енергия е единственият източник без въглерод, който може да доставя денонощно енергия, задоволяваща търсенето, почти навсякъде.

Освен това светът трябва не само да замени източниците на изкопаеми горива, които все още генерират почти две трети от световната енергия, но и електрическата енергия трябва да бъде значително разширена, за да замени петрола, въглищата и газа, изгаряни от превозните средства, домовете и индустрията. В същото време много от атомните централи, които доставят 10 процента от световното електричество, остаряват.

Би било голямо предизвикателство възобновяемите енергийни източници да поемат целия товар. Помислете за сценарий, при който продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене се преустановят до 2035 г., а глобалното електричество е декарбонизирано до 2040 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) предполага, че светът ще трябва да ускори изграждането на слънчеви и вятърни централи, така че до 2030 г. да добавя четири пъти повече капацитет годишно от рекордната 2020 г.

Някои сектори, по-малко подходящи за електрификация, ще изискват алтернативни горива (като водород) или източници на топлина. Ядрената енергия е потенциално добра за производството и на двете.

Аргументите срещу ядрената енергия са мощни и отекващи. Тя е скъпа, а мощностите - сложни за изграждане; проектите често превишават първоначалните разчети за разходите и сроковете за изпълнение. Ядрената енергия отделя смъртоносни отпадъци. Когато нещата се объркат, ефектите могат да бъдат опустошителни. Ядрената индустрия и нейните привърженици са склонни да отхвърлят подобни опасения твърде лековато.

И все пак няколкото трагични произшествия бяха причинени от комбинация от лошо обучение, недостатъци в дизайна и неадекватно разбиране на рисковете. Много учени и академици са съгласни, че съвременните дизайни, мерките за безопасност и обучението са по-добри. Технологията е напреднала и при съхранението на отпадъците. Финландия поставя добре дошъл еталон за справяне с ядрените отпадъци с изграждането на дълбоко подземно хранилище, което трябва да стане първото такова в света за отработено ядрено гориво.

Съвместното инвестиране от страна на държавата или използването, да речем, на регулирани модели на базата на активи може да намали разходите за финансиране до точката, в която ядрената енергия ще е конкурентна на другите източници. Малките модулни реактори - които се проучват в Обединеното кралство, Естония, Чехия, Холандия и други страни - предлагат перспективата за по-евтино и бързо изграждане, но и за достатъчна мощност. Общностите може да се възпротивят да имат такива реактори в задния си двор. Но те потенциално биха могли да бъдат изградени на площадките на съществуващи реактори или - както проучват САЩ - модернизирани в бивши въглищни централи, като се използва съществуващата преносна инфраструктура.

Правителствата, регулаторите и индустрията са изправени пред трудна битка за извоюване на доверие в ядрената енергия. Но предотвратяването на климатичната катастрофа е определящото предизвикателство на този век. Всички средства за постигането му имат недостатъци, рискове и компромиси. Ядрената енергия може би ги има повече от останалите, но те не са толкова големи, че да ѝ пречат да играе роля.