Газовата сделка на Русия с Китай един ден може да се обърне срещу нея

За разлика от съществуващия газопровод „Силата на Сибир“, който беше договорен от Путин и китайския президент Си Дзинпин през 2014 г. и стартира през 2019 г., новият китайско-руски проект може да представлява реална заплаха за ЕС.

Оригиналният тръбопровод „Силата на Сибир” изпомпва газ от две находища в Източен Сибир - Ковикта и Чаянда - за които Китай е единственият пазар. Изграждането на 3000-километров тръбопровод през тайгата с годишен капацитет от 38 милиарда кубически метра не осигури на Газпром реален лост за влияние над Европа.

Но това осигури на Кремъл допълнителен източник на приходи. То също така значително обогати двама подизпълнители на Газпром, собственост на Генадий Тимченко и Аркадий Ротенберг. Двамата са дългогодишни приятели на Путин и са под американски санкции от 2014 г.

„Силата на Сибир 2” обаче ще използва същите газови находища на полуостров Ямал, които са ресурсната база на Газпром за европейските му договори. С максимален годишен обем от 50 милиарда кубически метра - сравним с проекта за газопровод „Северен поток 2“, който минава под Балтийско море - новият тръбопровод до Китай ще предостави на Русия възможност за истинско диверсифициране на газовите си потоци, поставяйки Газпром в още по-силна позиция при договарянето с Европа.

Но този подход в дългосрочен план неизбежно ще има непредвидени отрицателни страни за самата Русия. Ако Москва наблегне на изграждането на повече тръбопроводи до Китай като противотежест на зависимостта си от износа на енергия за Европа, след десетилетие може да открие, че е силно зависима от единствен азиатски потребител от другия край на газопровода.

Китай диверсифицира източниците си за внос на въглеводороди и ще може да използва достъпа до пазара си, за да извлече търговски и политически отстъпки, точно както прави вече с Австралия и други страни.

Ако един ден, например, Пекин поиска Русия да спре да въоръжава Индия и Виетнам, как Москва ще откаже, ако китайският пазар е основният източник на приходи, които пълнят хазната на Кремъл?

Вероятно руското ръководство е наясно с този риск. Но дългосрочното мислене в Москва изглежда недостига - точно както газа в Европа в момента.

Тези руски политици, които изразяват тревога, вероятно ще загубят вътрешните битки в коридорите на властта. Победителите ще бъдат хората, чиято основна цел е да изградят газопровод през половин Евразия на завишена цена.