Газовата сделка на Русия с Китай един ден може да се обърне срещу нея

Едновременната енергийна криза в Европа и Китай - двата най-големи пазара за руски въглеводороди - предостави на Москва възможност да си гарантира изгодна нова газова сделка с Пекин. Споразумението ще позволи на Русия да продава газ на Китай от същите находища, от които доставя на своите европейски клиенти. Това представлява предизвикателство за енергийната сигурност на ЕС. Но с течение на времето нарастващата зависимост от китайския пазар ще създаде предизвикателства и за Кремъл, пише за Financial Times Александър Габуев, старши сътрудник в Carnegie Moscow Center. 

При космическите цени на газа в Европа Кремъл за пореден път демонстрира колко силен лост има на европейския енергиен пазар. Това остава вярно въпреки временните спънки за Москва, като решението на германския енергиен регулатор да спре сертифицирането на спорния газопровод „Северен поток 2“. Ходът на Берлин незабавно повиши цените на газа в Европа с още 15 процента.

Разбира се, това смущение може да бъде краткотрайно, тъй като „Северен поток 2” вече започва да изпълнява изискванията на регулатора. Но Москва също знае, че в дългосрочен план ще бъдат положени съгласувани усилия от столиците на ЕС за ограничаване влиянието на Газпром, държавният руски монополист, в Европа. Следователно, за да запази газовия лост на Русия в Европа и да се възползва от огромните газови запаси на страната, президентът Владимир Путин гледа в посока Пекин.

Газпром обяви, че финализира споразумение за газопровод от Сибир до Китай. „Силата на Сибир 2”, както е известен проектът, вероятно ще бъде подписан в началото на следващата година.

Кремъл знае, че трябва да грабне възможността, предоставена от настоящата енергийна криза в Китай. Пекин вижда природния газ като част от отговора при трансформирането на зависимата си от въглища икономика в декарбонизирана такава.

През следващото десетилетие Китай възнамерява да удвои капацитета си за производство на газ до около 200 гигавата, така че Газпром има времеви прозорец за навлизане на пазара. Енергийната криза създава усещане за неотложност в Пекин. Москва има желание да се възползва от нарастващата мания на Китай по енергийната сигурност и предпочитанията му към тръбопровод от приятелска държава в сравнение с уязвимите морски маршрути, патрулирани от американски военни кораби.