Азия избегна високата инфлация заради по-доброто си справяне с пандемията

По-малките колебания в търсенето означаваха по-малък натиск за отговор от страна на предлагането. Но пандемията от Covid също илюстрира последствията от глобалното промишлено господство на Азия. Тъй като регионът произвежда повечето от стоките в света, той може по-лесно да се поддържа добре снабден.

Гарет Ледър и Марк Уилиъмс от Capital Economics обсъждат някои от тези фактори в скорошна бележка. Например, докато цената на транспортирането на контейнер от Китай до Европа се е увеличила пет пъти от началото на пандемията, цената на транспортирането му в рамките на Азия се е само удвоила.

Когато Covid предизвика затваряне на фабрики, азиатските компании имаха по-голям избор от алтернативни доставчици в региона, което означаваше по-малко прекъсвания в доставките. В автомобилния сектор Южна Корея и Китай успяха да гарантират на местните производители приоритетен достъп до оскъдните полупроводници. В САЩ има двуцифрена инфлация при автомобилите, докато в Източна Азия цените почти не са се повишили.

Една от най-големите разлики между Азия и САЩ е предлагането на работна ръка. Когато Covid удари, много работници в САЩ бяха съкратени, напуснаха работата си, за да се грижат за децата, засегнати от затварянето на училища, или пък, за да избегнат заразяването с вируса. Резултатът бе траен удар върху предлагането на труд. Това повишава заплатите в САЩ и Обединеното кралство - голяма причина за безпокойство относно инфлацията.

Няма признаци за подобно ускоряване на заплатите в Азия. Избягването на блокадите - или използването на субсидии за заплати, които да задържат служителите на работните им места в разгара на пандемията - направи цялото събитие по-малко травмиращо. В Австралия и Нова Зеландия участието в работната сила е близо до рекордни нива.

„Натрупването на работна ръка“, казва Курода, „позволи на японските фирми да поддържат капацитет за бързо увеличаване на предлагането дори когато търсенето се бе увеличило поради възобновяването на икономическата дейност“.

Без непосредствена инфлация, за която да се тревожат, азиатските централни банки могат да се грижат за икономическото възстановяване. Тези, които повишават лихвените проценти, като Нова Зеландия и Южна Корея, го направиха или защото икономиката е в пълна заетост и се страхуват, че ще прегрее, или поради опасения за финансовата стабилност. Резервната банка на Австралия заяви уверено, че не очаква вдигане на лихвите през 2022 г. ЯЦБ, както обикновено, не очаква да ги повишава в обозримо бъдеще.

За централните банки в Европа и Америките опитът на Азия добавя достоверност към мнението, че високата им инфлация е причинена от пандемичните сътресения. Те би трябвало да отшумят. Но западните централни банки не могат да бъдат толкова оптимистични, колкото азиатските: ако заплатите се ускорят, тогава преходният натиск върху инфлацията ще стане постоянен. Различният избор при справянето с Covid имаше много последствия. Инфлационните сега стават очевидни.