Твърде голям ли е вече за търговия пазарът на американски ДЦК?

Когато паниката удари финансовите пазари и всички бягат към изходите, някой трябва да осигури кеша - обикновено това са правителствата и централните банки. Всъщност Федералният резерв на САЩ отново и отново се намесва, за да успокои нервите и да поддържа функционирането на пазарите, като изкупува държавни облигации и инжектира ликвидност, пише Пол Дейвис за Bloomberg.

Но тъй като регулаторите се стремят да отстранят повече проблеми и да намалят системните рискове, огромният пазар на американски ДЦК е изправен пред допълнителни напрежения.

След кризата от 2008 г. регулаторите принудиха банките да намалят риска и да държат повече активи, които са лесно продаваеми като начин за намаляване на сривовете при бъдеща паника. Макар че това направи банките по-стабилни, други части на финансовата система станаха уязвими: главно инвестиционните фондове. Сега регулаторите се опитват да оздравят и фондовете. Наскоро Банката за международни разплащания (БМР), известна като централната банка на централните банкери, заяви, че също иска фондовете да натрупат по-големи резерви с ликвидни активи.

Проблемът е, че първото място, към което хората се втурват по време на паника - а винаги ще има паника - е пазарът на щатски ДЦК. Той е най-големият в света. След световната финансова криза инвеститорите по целия свят все повече разчитат на него за ликвидност и това създава проблеми. В края на 2007 г. имаше само 6 трилиона долара в непогасени съкровищни ​​облигации на САЩ; днес сумата е 22 трилиона долара. „Истината е, че пазарът на ДЦК е станал твърде голям, за да може съществуващата инфраструктура да се справи“, коментира Марк Кабана, ръководител на лихвените стратеги в Bank of America. Прекалено голям ли е станал този пазар за търговия?

Всяко напрежение в търговията с американски държавни ценни книжа е тревожно, защото те са свързани с всеки друг финансов пазар. Те често са първите ценни книжа, които много фондове продават, когато трябва бързо да съберат кеш. Тъй като хедж фондовете и взаимните фондове започнаха да играят по-доминираща роля във финансирането на икономиката, те изкупиха по-голям дял от държавните облигации, които да използват, когато имат нужда от ликвидност. Натискът на БМР фондовете да държат по-ликвидни активи ще увеличи зависимостта на всички от държавните ценни книжа.

Появата на ковид показа как пазарът на ДЦК може да изпита стрес. Обикновено, когато се случват лоши неща в икономиката, хората продават по-рискови активи, като акции или корпоративни облигации, и купуват държавни ценни книжа като сигурно място, където да вложат парите си. Но когато Covid удари, инвеститорите продадоха всичко, което можеха, за да получат кеш, включително държавни ценни книжа. През март 2020 г. стойността на акциите спадна, както и на корпоративните облигации и ДЦК.

Още по-лошо е, че части от пазара на ДЦК спряха да функционират, тъй като банките и маркет-мейкърите, които търгуваха с ценните книжа, се оттеглиха от ролята си да помагат на инвеститорите да купуват и продават. Цените на държавните облигации и тясно свързаните с тях деривати се разминаха по изненадващи начини, сочи доклад от ноември на служители на Федералния резерв, Министерството на финансите на САЩ и други агенции.

Това далеч не беше единственият скорошен период на нефункционалност. През последните няколко месеца се наблюдава по-голяма волатилност и неуспешни сделки. Още преди пандемията, през септември 2019 г., имаше рязък скок в разходите, свързани с вземане и даване на заем на държавни облигации. Банкерите и инвеститорите се притесняват, че тези проблеми ще се влошат с намаляването на програмата за изкупуване на облигации на Фед, която той използва, за да стимулира икономиката, тъй като повече държавни облигации ще циркулират на пазарите.