Политиците са най-голямата заплаха за веригите за доставки

Към края на 2021 г. започнаха да се появяват някои доказателства, че цените на навлото са спрели да нарастват - въпреки че омикрон вариантът задържа нивата на несигурност и тези цени високи.

Както посочва Марк Левинсън, експерт по корабоплаване, икономист и автор, морската индустрия преди кризата с ковид работеше доста под капацитета си - дотолкова, че някои компании бяха принудени да предприемат консолидиращи сливания.

Следователно е донякъде неправдоподобно, че внезапният недостиг на персонал е блокирал целия този капацитет за обработка. И е напълно възможно една мащабна програма за корабостроене и инфраструктура да доведе просто до пренасищане след година-година и половина. Същото може да важи и за един от най-очевидните продукти, пострадали от кризата с веригата за доставки: полупроводниците, които доведоха до спиране на производството на автомобили в целия свят. Оттогава САЩ заделиха 52 милиарда долара за увеличаване на производството на полупроводници, а ЕС се опитва да излезе със своя собствена програма за субсидиране.

За момента все още не е неясно дали обяснението от страната на търсенето или от страната на предлагането е по-правилно по отношение на причината за кризата с веригата за доставки. Но ако е първото, изглежда вероятно много от мерките, които бяха предприети, или поне се предлагат, да доведат до повече вреда, отколкото полза.

Създаването на субсидирана полупроводникова индустрия, която в крайна сметка се оказва постоянно зависима от държавата, не е рецепта за ефективна глобална икономика. Нито пък серия от полуобмислени правителствени интервенции за насърчаване на решоринга, като тези, които в момента се обсъждат - и наистина се прилагат - от администрацията на Джо Байдън.

В момента изглежда няма много доказателства, че компаниите връщат у дома веригите за доставки по собствена воля. Проучванията показват, че фирмите продължават да търгуват глобално и да инвестират в Китай (не на последно място за да си осигурят достъп до огромния местен пазар), като планират да продължат да го правят.

Така че, всъщност най-голямата заплаха за глобализираната икономика е политическа, а не икономическа. Китай преследва стратегия за „двойна циркулация“, като бързо растящата му вътрешна икономика е все по-изолирана от търговския сектор: това не означава край на глобализацията, но със сигурност е спирачка за нея.

САЩ подбраха определени сектори, включително полупроводниците и електрическите превозни средства, в които искат да насърчат местното производство. Досега подобни усилия бяха осуетявани от търговската логика на търговията. Но дори и проблемите с веригата за доставки да се разрешат сами, заплахата от политическа намеса ще остане налице.