Растежът - най-голямото предизвикателство пред Латинска Америка

Днес може да изглежда трудно за вярване, но Бразилия и Мексико някога бяха за завиждане от света. Техните икономики растат с повече от 6% годишно в периода 1951-80 г., почти колкото следвоенните образци на растежа Южна Корея и Япония. След дълговата криза през 80-те години на миналия век обаче Латинска Америка изостана сериозно. През последните години тя потъна до дъното в категорията на развиващите се пазари, представяйки се по-слабо от Близкия изток или Африка на юг от Сахара, пише Financial Times в редакционен коментар.

Неспособността на Латинска Америка да расте поражда силно безпокойство и множество теории. Ниската производителност, лошата инфраструктура, корупцията и политическата нестабилност се цитират постоянно. Левите правителства от началото на 2000-те години биват критикувани, че не са инвестирали достатъчно от приходите от суровинния бум, за да изградят конкурентна инфраструктура или да предоставят висококачествено образование и здравеопазване. Десницата пък е обвинявана, че прави твърде малко, за да се справи с утвърденото неравенство, да насърчава ефективната конкуренция или да наложи справедливо данъчно облагане.

Коронавирусът разкри жестоко ограниченията на Латинска Америка; общото здравно и икономическо въздействие на пандемията беше най-лошото в света. Сега промяната се усеща във въздуха. В поредица от важни избори гласоподавателите в региона загърбиха досегашните управляващи, избирайки радикални нови. Перу и Чили се люшнаха далеч вляво, Еквадор, Уругвай и Аржентина се наклониха отново надясно. Бразилия и Колумбия имат избори тази година.

За щастие, изобилните природни ресурси на Латинска Америка означават, че има много възможности. Регионът е богат на два ключови метала за електрификацията: мед и литий. Дом на някои от най-слънчевите и най-ветровити райони в света, континентът може да генерира гигавати ултраевтина електроенергия за производство и износ на зелен водород.

Регионът е в разгара на технологичен бум, толкова голям, че привлече повече частен капитал през първата половина на миналата година, отколкото Югоизточна Азия. Най-голямата самостоятелна дигитална банка в света, Nubank, е бразилска. Малкият Уругвай пък е водещ износител на софтуер.

Стремежът на САЩ да доближи производството по-близо до дома може да даде тласък на производството в Мексико и Централна Америка. Бразилия от своя страна насърчава развитието на конкурентно в глобален план високотехнологично земеделие.

За да се възползва изцяло от тези възможности, Латинска Америка трябва да вземе прагматични решения, които оставят настрана идеологическия дебат. Това трябва да започне с аксиомата, че богатството първо трябва да бъде създадено, за да може да бъде след това споделено. Необходими са процъфтяващ частен сектор, пълноценно функционираща държава, качествени обществени услуги, върховенство на закона и чуждестранни инвестиции.

Данъците в някои държави от континента са твърде ниски, но повишаването им ще помогне само ако приходите доведат до по-здрави, по-добре образовани и по-продуктивни граждани и конкурентни икономики. Твърде често в Латинска Америка по-високите държавни разходи са означавали надути заплати за бюрократите и увеличаване на корупцията, а не по-добри резултати.

Гражданите на Латинска Америка стават все по-непокорни. Толерантността към всякакви правителства, които не успяват да оправдаят доверието, е минимална. Тяхната вяра в избраните президенти е подложена на тежко изпитание.

По време на последния период на растеж Мексико беше еднопартийна държава, а Бразилия - предимно военна диктатура. За да избегне регионът връщането към популисткия авторитаризъм, новите лидери трябва спешно да покажат, че демокрацията може да осигури силен, устойчив растеж и споделен просперитет. Това означава изоставяне на догмите и търсене на консенсус около дългосрочните политики за изграждане на ефективни държави, укрепването на върховенството на закона и създаването на глобално конкурентни икономики. Времето изтича.