Руската инвазия в Украйна може да задълбочи газовата криза в Европа

Русия стартира военна кампания в Украйна, предизвиквайки сеизмични сътресения на финансовите пазари, като същевременно засили опасенията относно сигурността на газовите доставки в глобален план, пише CNBC.

Руският президент Владимир Путин игнорира първия транш от международни санкции, като обяви рано сутринта в четвъртък (24 февруари) началото на „специална военна операция“, насочена към „демилитаризация“ на Украйна.

Нахлуването на руски военни в Украйна доведе до налагане на нови санкции от страна на Европейския съюз (ЕС) и САЩ. Американският президент Джо Байдън заяви късно в четвъртък, че наказателните мерки на Вашингтон целят да отслабят руската икономика и да "съсипят" военната машина на Москва. Това беше последвано от приемането на пакет от санкции от лидерите на ЕС, засягащи пет области - финансовия, енергийния, транспортния сектор, контрол върху износа, забрана за износ на финанси и визова политика.

„На прицел са 70 на сто от руския банков пазар, както и ключови държавни фирми, в т.ч. в сферата на отбраната. Тези санкции ще увеличат разходите по заемите на Русия, ще повишат инфлацията и постепенно ще подкопаят руската индустриална база. На прицел е и руският елит, чиито депозити пречупваме, така че повече да не могат да крият парите си в данъчния европейски рай", заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен след среща с лидерите на ЕС в Брюксел. "Нашата забрана за износ ще удари петрола, като направи невъзможно за Русия да усъвършенства своите петролни рафинерии, които ѝ донесоха приход от 24 млрд. евро през 2019-та година", каза още тя.

Новите мерки обаче не спряха Путин. В ранните часове на петъчната сутрин руските сили подновиха бомбардировките на Украйна, като централната част на Киев бе разтърсена от експлозии. 

Динамиката на кризата в Украйна се променя бързо и е трудно да се потвърди дадена информация за положението в страната. 

Всяко развитие и задълбочаване на кризата изпраща тревожни сигнали до енергийните пазари. Цените на търгувания в Европа газ скочиха след новината за руската инвазия, докато фючърсите върху международния петролен бенчмарк Брент преминаха границата от 100 долара за барел за първи път от 2014 г.

„Въпреки че западните правителства вероятно ще освободят енергийните трансакции от санкции, вихърът от нови ограничения ще принуди много трейдъри да действат изключително предпазливо при боравене с руските барели“, споделят анализатори от консултантската компания Eurasia Group. „Транзитът на газ през Украйна вероятно ще бъде прекъснат, което ще засегне доставките за няколко страни от Централна и Източна Европа и ще доведе до повишаване цените на газа в Европа“, добавят те.

Преди това Германия прекрати сертификацията на газовия проект „Северен поток 2“, с което сигнализира, че ще действа твърдо срещу Москва, след като Владимир Путин обяви, че Русия признава самообявилите се "народни републики" в Донецк и Луганск.

Ами ако Русия спре газа?

Нахлуването на Русия в Украйна представлява една от най-тежките кризи за сигурността в Европа от десетилетия насам. Очаква се инвазията да доведе до дългосрочни последици за глобалната икономика, особено като се има предвид ролята на Русия като втория по големина производител на природен газ в света и една от най-големите производители на петрол в глобален мащаб.

От няколко месеца насам Русия е обвинявана в умишлено прекъсване на доставките на газ, за да укрепи ролята си на основен енергиен доставчик за Европа на фона на ескалиращия спор с Украйна.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) призова Русия да увеличи доставките на газ за Европа и да гарантира, че газохранилищата в региона са запълнени до адекватни нива по време на периода на силно търсене през зимата.

Кремъл многократно оспорва твърденията, че използва газа като геополитическо оръжие, като държавната енергийна корпорация „Газпром“ заявява, че е изпълнила договорните си задължения към своите европейски клиенти.

Сега енергийните анализатори са силно загрижени за риска от пълно прекъсване на доставките за ЕС, който получава около 40% от газа си по руски газопроводи, някои от които преминават през Украйна. 

Ако Русия прекъсне доставките на газ, вероятно ще има сериозни последици за икономическото възстановяване в региона, особено след като такъв сценарий може да възникне през зимата и на фона на пандемията от коронавирус.

Анализатори от Wood Mackenzie изтъкват, че засега Европа може да задоволи вътрешното търсене на газ и в момента се намира в по-добра позиция, отколкото беше в началото на зимата. Дългосрочната перспектива обаче изглежда значително по-несигурна.

Катерина Филипенко, старши анализатор за европейските газови пазари в Wood Mackenzie, посочи, че „нещата очевидно биха могли да се влошат“, ако руският износ за Европа бъде прекъснат.

„Европа ще трябва да използва всички налични енергийни лостове, за да запази нивото на доставките – икономии при употребата на газ и увеличаване на активните мощности на ядрена и въглища енергия, както и увеличаване на местното производство и внос на газ, убеждавайки азиатските купувачи да преминат на въглища, за да освободят количества втечнен газ“, коментира Филипенко. Според нея обаче това решение предоставя само временно облекчение за Европа.