Неутрална ли? Колко неутрална може да е Украйна?

Днес всички погледи са насочени към Истанбул, където украинските и руските преговарящи възнамеряват да говорят директно за прекратяване на огъня. 

Те ще говорят, но с каква цел? Вече сме ден 34-и от войната в Украйна, а кръвопролитията продължават. Засега няма признаци за евентуална промяна на стратегията на руските войски, които уж скоро биха могли да се съсредоточат върху „освобождаването" на Донбас. Поне преговорите ще започнат отново днес в Истанбул: за първи път от три седмици насам украинските и руските преговарящи ще седнат лице в лице.

Не е сигурно доколко сериозно Русия въобще възнамерява да води тези преговори. Засега няма признаци, че Москва ще направи отстъпки. Или се предполага, че това ще бъде конструктивна отстъпка, ако Кремъл вече не настоява за „денацификация" на Украйна? Да не забравяме, че има и съобщения за възможно отравяне на членове на украинската делегация в началото на март, включително и на руския олигарх Роман Абрамович.

Киев не обръща голямо внимание на това, но все по-често се задава въпросът какво всъщност се очаква да се постигне с преговорите. Самият украински президент Володимир Зеленски посочи, че може би е готов да направи болезнени компромиси. Например, когато става дума за отделяне на окупираните от Русия територии или за „неутрален" статут на страната му в бъдеще, както иска Владимир Путин.

Но доколко неутрална може да бъде Украйна след края на войната? Украйна може да се откаже от членство в НАТО, ако условието е оръжията да заглъхнат. Но какво да кажем за Европейския съюз? Трудно е да си представим, че Путин би сметнал дори започването на членство в ЕС за съвместимо с идеята му за неутрална Украйна.

Украйна обаче не може да позволи на един агресор да ѝ диктува с кого да се чувства обвързана в бъдеще. След тази инвазия дори исканата от Путин демилитаризация не е възможна - Русия завинаги ще остане заплаха за съседката си.

„Неутрална" Украйна? Това, че Зеленски изтъква възможността за това в борбата за оцеляване на страната си, е твърде разбираемо. И все пак идеята, че това наистина може да се случи, става все по-абсурдна с всеки изминал ден на войната.