В името на глобалната икономика доларът трябва да свали короната си

Валутата е наша, но проблемът си е ваш - това е посланието към търговските партньори на САЩ, уплашени от слабостта на долара през 1971 г., което отправя Джон Конъли - финансов министър по времето на Ричард Никсън. Вярното тогава остава вярно и днес, но в обратната посока, като се има предвид поскъпването на зелените пари с 6% през април и с 13% през последната година до най-високото им ниво от две десетилетия насам спрямо кошницата с основни валути.

Федералният резерв трябва да бъде внимателен относно заплахата върху глобалния растеж, която представлява силният долар, пише Маркъс Ашуорд за Bloomberg.

Зелените пари са логичното убежище за инвеститорите, търсещи финансова сигурност на фона на глобалните шокове, започнали с пандемията и ускорени от руската инвазия в Украйна, чиято кулминация беше поскъпването на енергийните и хранителни продукти. Доларът запази господството си, докато Фед поддържаше политиката си на валутния пазар, предоставяйки почти неограничен достъп до доларова ликвидност за централните банки по света през последните две години.

Доларът се представя по-силно спрямо почти всички валути на развиващите се и развитите пазари. Това кара централните банкери навсякъде да предпазят валутите си или рискуват да внесат повече инфлация в техните вече засегнати икономики.

Паричната политика на Фед е диктувана от потребностите на местната икономика. На фона на ускорението на инфлацията до 8,5% през март се очаква Фед да продължи с увеличаването на лихвите и да ги повиши с 0,5 процентни пункта тази седмица. Пазарите на фючърси очакват лихви от поне 2,5% до края на годината в сравнение с настоящото ниво от 0,5%. Междувременно поскъпването на долара отразява очакванията за промяна в лихвения диференциал в сравнение с други страни. 

По-силният долар също така кара Фед да се бори с инфлацията чрез затягане на финансовите условия на търговско претеглена база. Въпреки че САЩ са най-голямата икономика в света и огромен вносител на стоки, те все пак са относително изолирани от глобалните шокове, предизвикани от поскъпването на енергийните и хранителните продукти заради местното си производство. Страната също така е облагодетелствана от ценообразуването на всички основни борсово търгувани стоки в долари. Проблем на всички останали е ако изведнъж суровините станат по-скъпи в техните валути.

Светът е страдал от прекалено силен или прекалено слаб долар няколко пъти през последните 50 години. Ръстът в цените на петрола през 70-те години на миналия век завърши с глобална рецесия, ускорена от агресивното повишаване на лихвите от Фед, ръководен тогава от Пол Волкър. Неговите политики за борба с инфлацията съживиха долара в средата на 80-те години. Това даде предимство на износители като Япония и Европа спрямо американската индустрия и доведе до Споразумението от Плаза от 1985 г., което драматично преразгледа силата на долара и насърчи американската икономика за сметка на тези на други страни, основно на Япония.

Настоящите слабости на валутите на Япония и Европа обичайно биха били разглеждани като възможност да се насърчи износът. Скорошното отслабване на китайския юан обаче поставя проблема в различна насока. И трите региона се сблъскват с необичайна и потенциално непреодолима вносна инфлация. Има ясна заплаха от повишаване на цените, което ще забави глобалния икономически растеж до ниво, в което не просто рецесията е възможна, а стагфлацията може да се превърне в реалност.

“Ралито при долара е лавинообразно”, смята Кит Джукс, стратег на Societe Generale SA. “Така както лавината повлича сняг, камъни, дървета и всичко останало по пътя си, когато се спуска от планината, ралито при долара имаше подобен ефект, предизвиквайки отслабване на повече валути. Междувременно по-широките мерки затягат глобалните парични условия, така че икономическите рискове в посока надолу растат”, добавя той.

В даден етап това ще засегне американската икономика и ще окаже влияние на решенията на Фед, но до тогава ще мине известно време. Със сигурност беше изненада понижението на БВП на САЩ с 1,4% на годишна база през първото тримесечие. Това се дължеше на ръста на нетния внос - без съмнение подкрепен от допълнителната покупателна сила на долара, заедно с понижението при износа.

Балансът на Фед възлиза на близо 9 трлн. долара и има множество долари в обращение. Очаква се централната банка да започне да продава облигациите си най-рано през това лято, което може да намали общата ликвидност и да направи долара по-малко привлекателен като убежище. По-малко долари - на теория, трябва да повишат стойността на зелените пари, но светът ще трябва да стане по-добро и по-сигурно място, преди възходящата тенденция при зелените пари да се завърне. В името на глобалната икономика доларът трябва да свали короната си.  

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria