Ниска заетост тормози Великобритания

Великобритания не работи. Не правя просто препратка към предизборната кампания на Маргарет Тачър от 1979 г., която експлоатираше страховете на гласоподавателите от безработица. Слоганът сега описва най-наболелия проблем пред икономиката на Обединеното кралство, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Не е очевидно, че страната има проблем с работните места, когато безработицата е почти на 50-годишно дъно, но тези официални данни показват само част от историята. Безработицата може да е исторически ниска, но това не означава, че заетостта е висока. Броят на работещите или самонаетите хора все още е с 500 000 по-нисък от нивото преди пандемията, с приблизително 900 000 по-малко работещи днес, отколкото Английската централна банка (АЦБ) очакваше в прогнозите си, направени точно преди избухването на пандемията от коронавирус. 

Гуверньорът на АЦБ Андрю Бейли обвини свиващата се работна сила за упоритото повишаване на цените и заплатите, както и за трудностите, които той, като управител на АЦБ, има относно свиването на инфлацията. По-малкият брой работници затяга пазара на труда. Това също така насърчава компаниите да повишават цените, без да се страхуват от фалит, и да отстъпват пред неизбежните и оправдани искания за заплащане.

Най-тревожното е, че това е проблем, специфичен за Обединеното кралство. Сега, когато САЩ успяха да накарат работниците да се върнат на работа, Обединеното кралство има най-устойчивия спад в заетостта след пандемията от всяка страна от Г-7. И както отбелязва Тони Уилсън, директор на Института за изследване на заетостта, Великобритания се представя по-лошо и от страните, които влязоха в пандемията с висок процент на заетост.

Трябва да се отговори на два въпроса. Защо броят на работещите е намалял след 2019 г., въпреки че безработицата е толкова ниска? И защо работната сила спря да расте?

Първоначалният въпрос е сравнително ясен. Един нов проблем през последната година беше, че Обединеното кралство сега има много повече хора, особено жени, които не работят или са дългосрочно болни.

Разглеждайки данните, Майкъл Сондърс, външен член на Комитета по паричната политика на АЦБ, отдаде това на „страничните ефекти от пандемията, например дългият Covid и увеличаването на чакащите в списъците на Националната здравна служба (NHS)“. Този нов и специфичен за Обединеното кралство дългосрочен здравен проблем хвърля тъмна сянка както върху правителственото управление на пандемията, така и върху представянето на NHS, тъй като на нея й бяха дадени толкова пари, колкото и на други здравни служби в развитите икономики.

Другата нова проблемна категория са по-възрастните мъже на възраст между 50 и 70 години. В тази група се включвам и аз. Никой не трябва да съчувства твърде много на хората, които са се справяли добре на трудовия пазар от 80-те години на миналия век насам, но рязкото намаляване на участието сочи, че икономистите, компаниите и правителствата вече не могат да приемат за даденост, че възрастните мъже с дипломи ще останат на работа на всяка цена. Ако избираме да правим нещо друго, то останалата част от обществото не трябва да се притеснява твърде много, с изключение на проблема, че по-възрастните професионалисти обикновено са по-високо платени и имат значителен нетен принос към публичните финанси.

Обикновено би било по-трудно да имаме ясно представа за хората във Великобритания, които биха увеличили работната сила, но не са потърсили работа. Но този път коронавирусът съвпадна с края на свободното движение на работници от ЕС и спада на европейската имиграция, в контраст с рязкото увеличение, наблюдавано преди референдума за Брекзит. Следователно напускането на ЕС премахна предпазния клапан на трудовия пазар в Обединеното кралство, оставяйки го по-малко гъвкав и способен да всмуква служители, родени в чужбина, когато търсенето е голямо. Сега те трябва да си осигурят визи и много от тях се насочиха ​​другаде.

И така стигаме до сегашното положение. Великобритания не работи и това води до по-висока инфлация, по-нисък растеж и по-лоши публични финанси. Някои не могат да станат от леглото, други вече не им пука, а трети не могат да работят тук заради Брекзит. Нищо от това не вещае добро.