Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо държавата продължава да харчи за заетост, въпреки че не знае как?

Разходите се правят напук на държавните и европейските институции, които доказаха, че субсидираната заетост е пилеене на средства

Защо държавата продължава да харчи за заетост, въпреки че не знае как?

Снимка: Архив Ройтерс

Тази седмица правителството одобри отпускането на още 2 млн. лв. за осигуряване на субсидирана заетост за общините с висока безработица от областите Враца, Видин и Монтана. Парите ще осигурят временна заетост на 830 безработни за три месеца в края на година. От години коментираме как подобни мерки са неефективни и не водят за резултат, а включените в тези програми са отново безработни след края на програмите, пише в свой анализ икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Държавата обаче продължава да харчи приоритетно за директно създаване на заетост, защото така е по-лесно – наемаш някого на работа, изглежда, че правиш нещо и изхарчваш някакви пари, които дори не са твои.

Разходите се правят напук на анализите на държавните институции (Сметната палата доказва, че субсидираната заетост е пилеене на средства), на европейските институции (Европейската комисия препоръчва да се наблегне на обученията и пасивните политики) и дори на самото Министерство на труда (единствената направена от министерството оценка показва, че субсидираната заетост не води до дългосрочни резултати).

Последните данни на Евростат показват много точно упорството на българските правителства да наливат пари в субсидирана заетост без грижа за действително повишаване на конкурентоспособността и социалния статус на безработните.

Докато държавите в Европейския съюз основно залагат на обучения, ориентиране и консултиране за действително подпомагане на безработните и само 18% от средствата се харчат за субсидирана заетост, в България 74% от парите са за временна заетост. Още по-притеснително е, че тази разлика не се променя през годините.

Графика: ИПИ

В същото време точно в областите Видин, Враца и Монтана икономическата активност намалява – т.е. хората изобщо спират да си търсят работа. И въпреки кризата на пазара на труда в Северозападна България и намаляването на заетостта, държавата продължава да повишава минималната работна заплата (в тези области тя вече надхвърля 60% от средната и оставя още повече хора извън пазара на труда).

Това прибавя още хора към омагьосания кръг на субсидираната заетост, в който безработните (особено нискоквалифицираните и дългосрочно безработните) разчитат единствено на правителствените програми и нямат възможност за реализация на пазара на труда и дългосрочна заетост, заключава се в анализа.

По статията работи: автор Екип на Investor.bg

Последни новини

Коментари (0)


Още от Анализи
Тъмната страна на биткойна