Данъкът върху богатството е едно лесно и мощно фискално решение

Правителствата имат дълъг списък с неща, които трябва да направят. Повечето струват много пари. Възстановяването от пандемията, справянето с изменението на климата и „изравняването” на обществото са все насъщни, но много скъпи цели. В момента много правителства се финансират чрез машините за печатане на пари на централните банки. Това не може да продължава безкрайно, без да се засегне способността на централните банки да поддържат инфлацията на приемливо ниво. 

Скоро правителствата ще трябва да избират между загуба на контрол над инфлацията и отказване от политическите си цели. Това е неприятен избор, който може да доведе до социално вълнение. В САЩ и Великобритания има очевидно решение: данъкът върху богатството, пише за Financial Times Тим Бонд, портфолио мениджър в Odey Asset Management.

Според Федералния резерв най-богатите 10% от американските домакинства са имали нетно богатство от 80,7 трлн. през третото тримесечие на 2020 г. - малко под 70% от общото богатство на домакинствата в САЩ. Сумата се равнява на 375% от брутния вътрешен продукт, като никога не е била по-малко от 200% през последните 30 години.

Данъкът ще пренасочи богатството встрани от сектор на обществото, който по силата на своя размер може да консумира много, стимулирайки икономиката. Това би помогнало на финансовите пазари да се върнат към своята икономическа функция за откриване на цените и ефективно разпределение на капитала, без изкривяващата роля на Федералния резерв. Би помогнало и да се премахне необходимостта от нулеви лихвени проценти и количествено облекчаване, политики, които изостриха сегашните слабости на икономиката - разширяването на неравенството, спекулативните балони, нарастващите нива на дълга и намаляващият растеж на производителността.

Такава данъчна политика е и популярна. Проучване на Reuters/Ipsos през януари 2020 г. установи, че 64% от анкетираните подкрепят данъка върху богатството, като 77% от демократите и 53% от републиканците са "за". Безспорно собствениците на финансови активи се радваха на неочаквани печалби през последното десетилетие, благодарение на количественото облекчаване и ниските лихвени проценти. Так че за данъка върху богатството има силен морален аргумент на база проста справедливост.

В Обединеното кралство Службата за национална статистика съобщи, че през 2018 г. най-богатите 10 процента са имали общо нетно богатство от 6,5 трлн. паунда, малко над 300 процента от БВП. Данък от 1% върху тях теоретично би донесъл приходи, еквивалентни на 3% от БВП, в сравннение с 3,75% в САЩ.

Разпределението на богатството в Обединеното кралство по класове активи усложнява въвеждането на данък върху най-богатия децил, след като само 21,5% от богатството му е в пряко държани финансови активи и още 43,7% в пенсионни спестявания. Вероятно е обаче данните да занижават истинското нетно богатство на най-заможните във Великобритания. Включването на активи, държани в чужбина, особено в данъчните убежища, вероятно ще доведе до много по-големи нива на облагаемо богатство.

Еднократният данък от 5% само върху най-богатия 1% от домакинствата в Обединеното кралство може да доведе до приходи, еквивалентни на до 7,9% от БВП, докато 1% годишен данък би донесъл до 1,6% от БВП всяка година. За сравнение, увеличаването на корпоративния данък в Обединеното кралство от 19% на 24% теоретично би довело до допълнителни 14,5 млрд. лири, еквивалентни на около 0,7% от текущия БВП.

Упоени от дългия период на ниска инфлация, финансовите пазари са като цяло убедени, че нарастващите фискални дефицити няма да доведат до значително по-висока инфлация. Тази преценка може да се окаже грешна. Американската икономика има потенциални източници на непосредствено търсене, произтичащи от последните фискални пакети и излишните спестявания на домакинствата. САЩ също така отчетоха неотдавна най-големият ръст на паричното си предлагане в историята.

Ако инфлационният шок се комбинира с продължаваща монетизация на дефицита, влизането в самоподдържаща се инфлационан спирала става възможно. Данъците върху богатството могат да осигурят изход. Като се има предвид волатилността при възвръщаемостта на активите, еднократният данък върху богатството най-вероятно е по-справедлив от годишния такъв. Въвеждането на първия за най-богатите граждани е потенциално преломно отклонение от пътя към монетизиране на дълга, който в крайна сметка води до икономически ад. Политически може да се наложи да кривнем вляво, за да го избегнем.