Федералният резерв може би води грешната инфлационна война

За да разбере как да се справи с надигащата се инфлация в САЩ, Федералният резерв трябва да установи естеството на своя противник. Дали настоящата икономическа ситуация е подобна на тази, която беше след финансовата криза през 2008 г., или е нещо ново и различно? 

По време на възстановяването от рецесията в периода 2007 до 2009 г. проблемът беше недостатъчната инфлация. Фед имаше трудности в постигането на целта си от 2% инфлация, отчасти защото нужното ниво на безработица, което би му позволило това, се оказа, че е значително по-ниско от предвижданото. Тъй като данните за инфлацията трайно бяха под целта на централната банка, очакванията на хората за бъдещата инфлация също намаляха.

Фед отговори на това с промяна в стратегията. Съгласно новата си дългосрочна рамка на монетарната политика, въведена миналата година, централната банка се стреми към средно ниво на инфлация от 2% - което означава, че по-ниското ниво в даден период трябва да бъдат компенсирано от по-високо в друг. За тази цел Фед се ангажира да задържи краткосрочните лихвени проценти на нулата, докато бъдат постигнати три цели: заетостта да достигне максималното ниво, съобразено с целта за инфлацията; инфлацията да достигне 2%; и ръководителите на Фед да очакват тя да надхвърли 2% за известно време.

Тази стратегия не е непременно подходяща за днешните обстоятелства. Инфлацията вече е доста над целта от 2%. Това от своя страна повдига някои важни въпроси. Колко дълго ще продължи този инфлационен натиск? Колко далеч е заетостта от максималното си ниво и какво ще се случи с инфлацията?

Съдейки по последните икономически прогнози на Фед, от централната банка наблягат на оптимистичния сценарий. Те смятат, че равнището на безработица в унисон с 2% инфлация е около 4%, доста под сегашните 5,2%, които според тях преувеличават затегнатостта на трудовия пазар, като се има предвид, че заетостта все още е с повече от 5 милиона работни места под предпандемичното ниво. Те очакват инфлацията да се понижи близо до 2% през 2022 г. (последно 3,6%), въпреки че смущенията във веригата на доставки, разходите за енергия и повишаването на наемите заплашват да вдигнат още ръста на цените и да го направят по-траен от очакваното. Очакват също инфлацията да продължи да се забавя през 2023 и 2024 г., въпреки че безработицата ще е паднала под нивото, което е в съответствие със стабилна инфлация.

Подобна оптимистична перспектива позволява подход на политика на лесните пари. Въпреки че половината от участниците във Федералния комитет за открития пазар очакват централната банка да започне да повишава краткосрочните лихвени проценти над нулата през втората половина на 2022 г., очакваните темпове на затягане са много бавни. Средната прогноза за лихвата по федералните фондове (основната лихва на Фед – бел. прев.) през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 1,8%, все още доста под „неутралния“ лихвен процент от 2,5%, който нито стимулира, нито забавя икономиката.

Уклонът към лесни пари увеличава риска от голяма регулаторна грешка. Ако икономическите перспективи се развият по неочакван начин, ръководителите на Фед почти със сигурност ще реагират бавно - защото ще им трябва време да актуализират своите виждания, тъй като новата им рамка изисква търпение и понеже смятат, че отрицателните последици от закъснението са много скромни. Следователно, ако инфлацията се окаже по-устойчива от очакваното и дори се ускори с навлизането на икономиката в зоната отвъд пълната заетост, те ще трябва да затегнат много по-агресивно, отколкото очакват. Резултатът може да прилича повече на случилото се от 2004 до 2006 г. - когато Федералният резерв повиши целта си за краткосрочния лихвен процент с 4,25 процентни пункта (от 1% до 5,25%)  чрез увеличение от четвърт пункт на 17 поредни заседания - отколкото на това, което в момента калкулират.

По-бърз темп на затягане би бил шок за финансовите пазари и рискува да тласне икономиката обратно в рецесия. Това е опасността от водене на грешната война.