Има ли Федералният резерв волята да се бори с инфлацията?

Говори се, че повече пари са загубени в търсенето на доходност, отколкото за каквото и да било друго. Онези, които се опитаха да заложат срещу облигациите, след като S&P понижи кредитния рейтинг на Америка през 2011 г., поставиха под въпрос валидността на тази максима, но лихвите като цяло намаляха, а цените на облигациите се повишиха, пише за Wall Street Journal Джейсън Де Сена Тренерт, председател и главен изпълнителен директор на Strategas.

Може да изглежда загадка защо инвеститорите биха приели отрицателна реална възвръщаемост за това, което се счита за най-близкото до безрисковия актив нещо в света (щатските ДЦК – бел. прев.) Отговорът има много общо с продължаващото закупуване на ДЦК от Федералния резерв, заедно с глобален държавен дълг с негативна доходност в размер на 13 трилиона долара. В този контекст се смята, че заемането на пари на чичо Сам за следващите 10 години при лихва от 1,5% не е толкова лоша сделка. 

Политиката на Фед за количествено облекчаване наранява спестителите от средната класа. Хората без финансови активи са наказвани от политиката, известна като „финансова репресия“ - целенасоченият опит за финансиране на държавните разходи, като се поддържат лихвените проценти под нивото на инфлацията. Тази политика е благодат за богатите, но бедствие за обикновените хора, които изобщо не печелят реално от спестяванията си.

Макар че Федералният резерв говори за забавяне на темповете на закупуване на активи, важно е да се помни, че той все още води разхлабена монетарна политика технически. Това ни кара да се запитаме дали Фед действително може да повиши лихвите отново без значителна болка и големи сътресения в световната икономика.

Самият размер на финансовите активи днес спрямо размера на икономиката предполага, че нещата са обърнати. Всяко значително намаляване на цената на ценните книжа е вероятно да навреди на доверието на потребителите. 56% от домакинствата в САЩ притежават обикновени акции директно или чрез пенсионни схеми, а корелацията между доверието и цените на акциите се е увеличила. Общите финансови активи в САЩ сега представляват 565% от брутния вътрешен продукт.

Голяма полза от притежаването на световната резервна валута е, че Америка може да поддържа своя непрекъснато нарастващ дълг въпреки големите си и растящи дългосрочни задължения. Забележителните 50,9% от държавния дълг на САЩ падежират през следващите три години. Среднопретеглената лихва по неизплатения дълг на Америка е само 1,38%. Относително малки промени в краткосрочните лихвени проценти биха могли значително да увеличат федералния дефицит.

За трудностите на Фед с повишаването на лихвите допринася и портфейл от отговорности, за които той е особено непригоден. Въпреки съмнителните си постижения при постигане на целите си за инфлацията, сега се очаква Фед да използва паричната политика за решаване на различни социални и политически проблеми - от изменението на климата до расовата несправедливост. С такива неща в списъка си със задачи, може ли Фед някога да оправдае затягането на монетарната политика?

Няма съмнение, че Фед има инструментите за борба с инфлацията, ако реши. Но остава въпросът дали има политическата воля - предвид размера на финансовите активи спрямо икономиката, потенциалните ефекти от затягането върху федералния бюджет и нарастващия списък със социални отговорности на Фед. Намаляването на покупките на активи от Фед може да започне до края на годината, но реалното затягане може да изложи на рискове икономиката и на свой ред независимостта на Фед. Регулаторите изглеждат все по-убедени, че изразходването на пари, които нямаме, няма голяма дългосрочна цена.