Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Има ли кой да влезе в обувките на Меркел?

С оттеглянето на германския канцлер от есента ЕС за известно време вероятно ще е кон без ездач, според анализ

Има ли кой да влезе в обувките на Меркел?

Ангела Меркел. Снимка: Rolf Shulten/Bloomberg

Подобно на кораб без кормило, Европейският съюз (ЕС) навлезе в опасен период на плаване в бурни води без очевиден капитан, който да поеме руля след напускането на фактическия лидер на блока в последните 15 години - Ангела Меркел.

Канцлерът на Германия реши да не се кандидатира за нов мандат на изборите през септември. Една година, след като тя успя да прокара споразумението за фонда за възстановяване на ЕС за 750 млрд. евро, намаляващият авторитет на Меркел беше подчертан на срещата на върха на Европейския съвет в края на миналия месец, когато тя не успя да убеди колегите си да проведат среща на върха с руския президент Владимир Путин, пише онлайн изданието Politico в свой анализ.

Напускането ѝ оставя сериозен вакуум. Никоя друга европейска фигура не притежава нейната политическа сила, опит и умения за договаряне. Оттеглянето ѝ поставя блока в риск от политическа парализа и разединение.

Президентът на Франция Еманюел Макрон, който е доста енергичен и активен на европейската политическа сцена, със сигурност ще иска да запълни лидерския вакуум. Той обаче предизвиква твърде много подозрения и враждебност в Централна и Северна Европа. Освен това Франция няма икономическо влияние на Германия, а Макрон е изправен и пред несигурните избори през април в собствената му страна.

В институциите на ЕС председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се счита, че няма интелектуалната дълбочина или дипломатическо майсторство на предшественика си от Белгия Херман ван Ромпой.

Още по темата

Усилията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и комисаря по въпросите на външната политика Жозеп Борел да превърнат ЕС в по-голям геополитически играч бяха буквално смачкани от Русия, пренебрегнати от Турция и до голяма степен игнорирани от Китай. Те избледняват все повече  на фона на завръщането на САЩ на международната сцена, след като Джо Байдън пое президентския пост там.

Фон дер Лайен също се бори да убеди правителствата да дадат на Брюксел повече правомощия върху политиката в областта на общественото здраве, въпреки че много от държавите са недоволни от колективния отговор на COVID-19.

В една друга епоха евентуално британският премиер би могъл да запълни празнината. Brexit може и да улесни решенията на ЕС по някои въпроси, като например сътрудничество в областта на отбраната или издаване на общ дълг, но и ограби ЕС от един от трите си най-мощни и с най-голям дипломатически обхват страни с динамична икономика на знанието.

Това оставя предимно по-малки риби да се борят за лидерството. Това не е без прецедент. Дългогодишните членове на Европейския съвет традиционно имат влияние, надхвърлящо размера на страната им - помислете за Жан-Клод Юнкер, когато той беше министър-председател на Люксембург, или ако се върнем още по-назад Берти Ахерн, когато беше премиер на Ирландия.

Когато Меркел си отиде, двамата с най-дългогодишен опит като лидери на държави членки, които ще останат, ще са Марк Рюте от Нидерландия и Виктор Орбан от Унгария. Нито единият, нито другият се вписват.

Рюте е служебен премиер, затънал в безкрайни коалиционни преговори, и понеже е от по-пестеливите представители в ЕС, трудно би организирал командване с размах. Вътрешните ограничения го принуждават да действа по-евроскептично, отколкото всъщност е.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

0
 
0
 
5
преди 1 месец
жалка медия ... !
0
 
0
 
4
ing5rov до: ing5rov
преди 1 месец
copocouдни вече *** дума ли е ?! : )))
0
 
0
 
3
преди 1 месец
бездетни *** "силни" жени колко щеш , джендъри още повече ...
0
 
1
 
2
преди 1 месец
Кой да и влезе в обувките, като само джендъри останаха.
2
 
0
 
1
преди 1 месец
Хаха. Чудесно сравнение. Само че ЕС ще е кон с много ездачи и когато това се случва понякога конете умират.

Още от Анализи
Неравенството е в основата на ниските лихви