Има ли кой да влезе в обувките на Меркел?

Орбан пък е във вечен конфликт с Брюксел заради проблемите с върховенството на закона в собствената му държава и идеологията му за „нелиберална демокрация“.

Освен това нито един от тези доайени не е член на най-голямата и традиционно най-мощната патронажна машина в политиката на ЕС: дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). В това отношение и Макрон не покрива изискването, което е още един недостатък в способността му да води ЕС.

Много анализатори приписват господството на Меркел на ролята на Германия като безспорен лидер на ЕС. Това несъмнено беше в основата на авторитета на „кралицата на върха“, както и наследството на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол. 

Влиянието на Меркел дори над ЕНП е жизненоважен лост за приспособяване на другите към нейната воля. Ако нейният предпочитан наследник, проевропейският центристки християндемократ Армин Лашет, победи през септември, ще му отнеме месеци, за да създаде коалиция и след това да установи авторитета си у дома. Подобно на неговите предшественици, неговите приоритети вероятно ще бъдат предимно вътрешни за първите няколко години и той може да срещне съпротива по въпросите на ЕС от страна на консервативната десница.

Сред кандидатите за упражняване на поне някакво временно ръководство в ЕС би било погрешно да се пренебрегва италианският премиер Марио Драги, който спечели универсално уважение, когато управляваше Европейската централна банка (ЕЦБ) по време на дълговата криза в еврозоната.

Все пак има три фактора, които влияят негативно и на Драги. Първият – той води нестабилна, силно задлъжняла държава със сериозно политическо текучество и оборот. Вторият – той няма собствена партия. Третият – той може относително кратко да остане премиер, тъй като мандатът му изтича най-късно през 2023 г.

Макрон без съмнение ще се опита да грабне свободната мантия, подпомогнат от факта, че Франция е ротационен председател на ЕС през първата половина на 2022 г. Париж обсъжда амбициозна програма за изграждане на европейска стратегическа автономия, регулиране на търговията и вътрешни инвестиции, реформиране на системата за имиграция, която и без това не работи, и сключване на Конвенция за бъдещето на Европа.

Това няма да е никак лесно предвид предстоящите избори във Франция през пролетта. Кампанията за президентските и парламентарни гласове през април ефективно ще свие френското председателство до първите три месеца на годината, стеснявайки прозореца за лидерство. Нуждата на Макрон от бърза победа през този период ще го направи зависим от неудобни колеги от ЕС.

Дори и да бъде преизбран, френският центристки президент може да бъде отслабен поради необходимостта да управлява в съжителство с опозиционните консерватори. Само ако той успее да създаде силно партньорство с Лашет, ако приемем, че лидерът на ХДС стане канцлер, може да се възобнови френско-германският тандем, който да оглави ЕС от 2023 г.

Това е доста дълго време на вакуум само година преди края на политическия цикъл на ЕС, с избори за Европейски парламент и нова Комисия през 2024 г. Така че не се изненадвайте, ако Европа е кон без ездач за доста дълго време.