Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

На безсмислено среднощно заседание депутатите приеха новия бюджет, а данъчната реформа на Тръмп се приближава към приемане

По-важното от изминалата седмица

Снимка: Ройтерс

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

След двудневен маратон депутатите приеха окончателно на второ четене Бюджет 2018. Защо се стигна до среднощни заседания така и не стана ясно, въпреки че големи промени в план-сметката нямаше. В четвъртък народните представители заседаваха до 3 часа през нощта, но не успяха да приемат всички текстове. Почти всички текстове се приеха без промени, между двете четения те са минимални. Най-сериозната редакция са 8 млн. лв. повече за заплати на работещите в детските домове, кръвните центрове и психиатричните диспансери.

В новия бюджет властта залага рекордно увеличение на разходите от над 4,5 млрд. лв. Така през следващата година държавата ще разполага с рекордните 39,3 млрд. лв., които ще харчи подобно на тази година. В същото време през 2018 г. се очаква икономиката да расте с 3,9%, но държавните финанси отново ще са на дефицит от 1,1 млрд. лв. Едно от най-спорните предложения между двете четения - за орязване на държавната субсидия за партиите, които са получили един процент от гласовете на последните парламентарни избори, беше оттеглено в зала. Вносител бе "Воля", а текстът получи подкрепа в бюджетна комисия и предвиждаше финансирането на формации, минали 1% на последните избори да получават по 1 лв. на глас. Същевременно размерът на субсидията за парламентарните партии оставаше непроменен - по 11 лева на глас.

Международните рейтингови агенции Fitch и S&P Global Ratings повишиха дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута, съобщават от Министерството на финансите.Fitch повиши рейтинга на BBB от BBB-, докато S&P Global Ratings - до BBB-/A-3' от BB+/B.

От Fitch посочват, че перспективата и по двата показателя е стабилна, а повишеният рейтинг отразява подобрената оценка на страната по отношение на външните финанси, а представянето на България надхвърля средното по стандартите за категорията BBB.

Анализаторите от S&P Global Ratings посочват, че повишението на дългосрочния кредитен рейтинг отразява засилването на външната позиция на страната, благодарение на продължителната експанзия на износа и нарастването на спестяванията. Рисковете, които са свързани със значителна и внезапна промяна във финансовите потоци, които идват от чужбина, и в частност преките чужестранни инвестиции, са значително намалели, твърдят от агенцията. От нея посочват още, че публичните финанси също са оценени като стабилни и защитаващи валутния режим.

За първи път от февруари насам бюджетът е на минус на месечна база от 173 млн. лв., показват предварителните данни на Министерство на финансите за ноември. С натрупване обаче финансите на държавата продължават да са на огромен излишък от 2,3 млрд. лв. или 2,3% от прогнозния БВП, които да се изхарчат за един месец.

Еврозоната и Европа

Вероятно в понеделник министрите на финансите на страните от еврозоната ще вземат решение за наследника на президента на Еврогрупата Йерун  Дейселблум. През миналата седмица четири държави официално се кандидатираха за поста – Финансовите министри на Латвия Дана Рейзниеце-Озола, на Люксембург Пиер Граменя, на Португалия Марио Сентено и на Словакия Петер Казимир са подали официално кандидатурите си, обявиха от Съвета на ЕС.

Безработицата в еврозоната спада през октомври с 0,1 процентни пункта спрямо предния месец. Това е най-ниското ниво от началото на 2009 г. Въпреки това на национално ниво ситуацията е много разнородна.

Инфлацията в еврозоната отчита лек ръст през ноември - спрямо предишния месец цените скачат с 1,5 на сто (октомври 1,4 на сто). Базисната инфлация остава непроменена на ниво от 0,9 на сто.

Британското правителство представи план за действие, целящ да съживи индустриалната политика на страната след напускането на ЕС. Наред с други неща се предвижда подобряване на техническото образование и въвеждане на допълнителна професионална преквалификация. Държавата следва да играе по-силна роля в изследванията и развитието на изкуствения интелект, големите данни, мобилността на бъдещето и предложенията за застаряващото общество.

Междувременно, според различни непотвърдени медийни публикации, правителството на Обединеното кралство изглежда готово да направи финансови отстъпки за ЕС в рамките на преговорите за Brexit. Така изглежда е налице основното разбиране, че Великобритания може да плати на ЕС 45-55 млрд. евро. ЕС първоначално поиска 60 млрд. евро. Обменният курс на британската лира нарасна значително в хода на тези публикации. Председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск даде на правителството на Тереза Мей срок до понеделник за постигане на определени отстъпки. В противен случай на Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители след две седмици ЕС няма да даде зелена светлина за прехода към следващата фаза на преговорите

Според последния банков стрес тест на Английската централна банка повечето финансови институции в Обединеното кралство са добре подготвени да избегнат турбуленции в случай на икономическа криза. Процесът проверява колко най-големите британски банки ще бъдат засегнати от сериозен икономически спад. Пет от седемте големи банки, които са участвали в проекта, са преминали теста без проблеми, като само Barclays и Royal Bank of Scotland с срещнали трудности. Въпреки това и двете банки вече са предприели мерки за укрепване на техния капитал, поради което АЦБ реши да не предприема допълнителни стъпки. Централната банка обаче задължава всички банки да увеличат капиталовите си позиции.

Според Клаус Реглинг, директор на спасителния фонд на еврозоната ESM, Гърция няма да изчерпи напълно сегашната програма за помощи. Непотърсените средства могат да бъдат използвани частично за погасяване на заема от Гърция, казва Реглинг. От началото на седмицата представителите на международните кредитори в Атина отново ще проверят изпълнението на програмата за приспособяване. Окончателен доклад се очаква най-рано в началото на идната година.

САЩ

Данъчната реформа на президента Доналд Тръмп бе одобрена от американския Сенат. Камарата на представителите вече одобри проекта преди две седмици, но има разлики между двата закона.

Сега двете камари трябва да съгласуват версиите си преди съвместната версия да бъде представена на Тръмп. 

Междувременно американският държавен глава номинира професора по икономика Марвин Гудфренд за длъжността директор във Федералния резерв на САЩ. Тази длъжност е свободна от 2014 г. насам.  Той е професор по икономика в университета Carnegie Mellon и се смята за човек с консервативни разбирания . Номинацията все още предстои да бъде потвърдена от Сената.

Южна Корея

Южнокорейската централна банка предприе обрат в лихвената политика. Ключовата лихва се повиши за пръв път от шест години и сега възлиза на 1,5%. Южна Корея е първата голяма азиатска страна, която повишава лихвените проценти за последните три години.

Глобалната икономика

На срещата си в Берлин страните от Г-20 приеха съвместен доклад, в който по принцип подкрепят намаляването на свръхкапацитета на световния пазар на стомана. Но въпреки това не са сключени конкретни споразумения. През последните години винаги имаше спор по този въпрос, тъй като ЕС и САЩ обвиняват по-специално Китай, че наводнява пазарите с евтина стомана и по този начин осъществява ценови дъмпинг.

Страните от ОПЕК разшириха споразумението си за по-слаб добив на петрол до края на 2018 г. Споразумението, с което се цели повишаване на цените на петрола, първоначално бе ограничено до следващия март. След обявяването на договорката цените на петрола продължиха да се покачват.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Коментари (0)


Още от Анализи
Високоскоростните влакове ли са решение за декарбонизацията на транспорта?