Защо германците на изток и на запад гласуват, мислят и се чувстват различно?

Една единствена наблюдателна кула е всичко, което остана от опасната граница, която някога разделяше Източна от Западна Германия по брега на река Елба близо до град Ленцен, пише Тобиас Бук за Financial Times.

В лошите стари времена, преди три десетилетия, имаше линия от кули по цялото протежение на реката, свързана с огради, покрити с бодлива тел, като патрулираше въоръжена охрана с кучета. Онези, които биха се осмелили да избягат от комунистическия Изток, преплувайки коварната река, щяха да бъдат застреляни на място. През 1963 г. на това място се удави млад мъж, опитващ се да премине реката, един от стотиците, които загинаха при опит да избягат от Германската демократична република (ГДР).

Днес стражевата кула представлява болезнено напомняне за жестоките репресии, на които бяха подложени гражданите на ГДР от режима, и подходящ фон за Кристиан Хирте при последната му лятна обиколка в региона. Правителственият комисар за Източна Германия дойде в Ленцен, за да разговаря с местни жители, които напуснаха града и по-късно се върнаха, и да посети музей наблизо, който документира историята на ГДР. Преди всичко Хирте дойде да предаде политическо послание: въпреки мрачното настроение, надвиснало над Източна Германия в наши дни, обединението беше огромен успех.

"Източна Германия днес обективно е в по-добра ситуация, отколкото някога е била", настоява той, докато профучава от едно събитие към друго в класически източногермански автомобил Вартбург. „Трябва да спрем да използваме този отрицателен тон. Имаме всички причини да гледаме назад към постиженията си с гордост."

Това чувство на гордост и постижения обаче по-скоро липсва, докато на германците им предстоят редица решаващи избирателни тестове на изток, както и 30-тата годишнина от падането на Берлинската стена през ноември. Вместо това нараства усещането, че дългият процес на конвергенция със Западна Германия не просто буксува, а върви в обратна посока. Днес германците на изток и на запад не само гласуват различно, мислят различно и се чувстват различно, но и тези разлики изглежда стават все по-изразени.

Различията са отглас на разделения, които се появиха в различни страни по света, включително Великобритания и САЩ, където противопоставящите се социални и политически групи се гледат заплашително във взаимно неразбиране. Подхранван от позната смесица от икономическо разочарование, политическо отчуждение и исторически оплаквания, новият разрив изток-запад все пак изненада много германци.

„След краха на Източна Германия решихме, че ще си приличаме все повече. Днес виждаме, че много от тези различия се вкорениха“, казва Щефен Мау, професор по социология в Хумболтовия университет в Берлин. „Изтокът не стана запад. Вместо това видяхме натрупване на неудовлетвореност и разочарование в Източна Германия."

Доказателствата за разширяваща се пропаст станаха твърде изобилни, за да се игнорират. Миналия месец, например, анкета на Института Аленсбах попита източногерманците дали смятат демокрацията, по начина, по който е практикувана в Германия, за най-добрата форма на управление. Само 31% се съгласиха. Преди две години цифрата беше 53%. Междувременно в Западна Германия 72% определят демокрацията като най-добрата форма на управление, като цяло непроменено число от преди две десетилетия.

Същото различие се проявява, когато германците в двете части на страната са попитани за тяхната идентичност: 47% от източните германци казват, че се идентифицират преди всичко като източни, в сравнение само с 44%, които се чувстват просто немци. Това също е рязък обрат спрямо само преди няколко години. Поразителна е и самата упоритост на специфичните източногермански възгледи и стереотипи: дори 30 години след падането на стената (и с източногермански канцлер - Ангела Меркел, която заема поста от 2005 г.) повече от една трета от източногерманците се описват като „втора ръка граждани“.