Предпазливи настроения обзеха пазарите в Азия

Азиатско-Тихоокеанските пазари записаха предимно понижения в петък на фона на предпазливите настроения, обзели пазара, съобщи CNBC.

Австралийските акции поевтиняха, като бенчмаркът ASX 200 затвори със спад от 0,56% до 6 708,20 пункта, успявайки да компенсира част от по-ранните загуби с над 1%. Енергийният сектор и този на суровините също претърпяха поражения, като подиндексите изтриха съответно 2,03% и 1,41%, докато финансовият подиндекс завърши надолу с 0,31%.

Nikkei 225 в Япония спадна с 1,41% до 29 792,05, докато индексът Topix заличи загубите, прибавяйки 0,18% до 2012,21 пункта.

Японската централна банка (ЯЦБ) представи набор от внимателно изработени политически мерки, целящи да ѝ дадат по-голяма гъвкавост за съживяване на инфлацията. В рамките на тримесечния преглед на своята политика банката определи по-широк, отколкото беше досега, диапазон на движение на доходността по облигациите и промени начина за изкупуване на борсово търгувани фондове (ETF) с годишен темп от около 6 трилиона йени (55 млрд. долара), откривайки по-голям хоризонт за отмяна на пазарните стимули.

Вместо да купува с определено темпо, ЯЦБ заяви, че ще купува ETF само когато е необходимо, като същевременно поддържа таван на годишните покупки от 12 трилиона йени

Южнокорейският Kospi изтри 0,86% до 3 039,53 пункта, докато Kosdaq обърна посоката, нараствайки с 0,24% до 952,11 пункта. При технологичните компании акциите на Samsung Electronics поевтиняха с 1,21%, SK Hynix спадна с 2,82%, а LG Electronics загуби 1,61%.

В Хонконг индексът Hang Seng се понижи с 1,76% в края на следобедната търговия, докато тайванският Taiex изтри с 1,34% до 16 070,24 пункта.

Акциите в континенталната част на Китай също поевтиняха - Shanghai composite затвори с понижение от 1,69% на ниво от 3 404,66 пункта, а Shenzhen component загуби 2,56% до 13 606 пункта.

Фондовият пазар в САЩ също преживя тежка сесия, като технологичните акции бяха силно засегнати, докато Dow и S&P 500 също се понижиха. Тази слабост в акциите е следсвие от повишаването на доходността на облигациите.

Доходността се движи в посока, обратна на цените и обикновено сигнализира за увереност относно икономическото възстановяване и страховете от инфлация, което може да направи акциите, обвързани с растежа, да изглеждат по-малко привлекателни за инвеститорите.

И все пак банковите и финансовите компании в азиатския регион записаха известнии печалби.

В Австралия ANZ и Westpac постигнаха повишения съответно от 0,32% и 0,33%. Японската Mitsubishi UFJ Financial Group поскъпна с 1,92%, Sumitomo Mitsui Financial Group прибави 1,95% към цената на книжата си, Mizuho Financial отчете ръст от 1,39%, а акциите на Nomura поскъпнаха с 1,28%.

DBS Group в Сингапур повиши цената си с 0,63%, а OCBC добави към стойността си 0,26% в следобедната търговия.

„В момента въздействието на по-високата доходност е очевидно най-вече в сравнителните показатели на фондовите пазари“, каза Джеф Хауи, пазарен стратег в SGX пред CNBC.

Финансовите компании обикновено се възползват от повишаването на лихвените проценти, тъй като това увеличава маржа им на печалба.

На валутния пазар доларовият индекс се търгува с ръст от 0,13% до 91,738 пункта спрямо кошницата от валути.  

„Федералният резерв не планира да повишава лихвените проценти до 2023 г., но възстановяването на долара и покачването на доходността на ценните книжа ни казват, че инвеститорите продължават да бъдат привлечени от положителните перспективи за икономиката“, коментира Кати Лиен, управляващ директор за валутни стратегии в BK Asset Management.

Лиен обясни, че Федералният резерв няма да може да задържи щатския долар надолу, "тъй като въвеждането на ваксини и стимулите ще доведат до силно възстановяване през второто тримесечие и втората половина от годината".

Японската йена се търгуваше за 108,74 йени за долар, укрепвайки от по-ранното ниво от около 109,12 йени. Австралийският долар поскъпна с 0,12% до 0,7765 долара.

Цените на петрола се колебаеха между печалбите и загубите в петък по време на азиатските часове за търговия, след рязък спад в предишната сесия.

Американският суров петрол поскъпна с 0,45% до 60,27 долара за барел, докато глобалният бенчмарк Брент добави 0,41% към цената си до 63,54 долара.

„Цените на суровия петрол се сринаха, тъй като опасенията за по-слабото търсене в краткосрочен план се задълбочиха“, пишат анализаторите от ANZ. „След последните актуализации от Администрацията за енергийна информация и ОПЕК, възстановяването на търсенето на петрол изглежда ще остане доста под предишните оптимистични прогнози. Това се случва на фона на смесени икономически данни“, коментират от ANZ.

По-силният щатски долар също вероятно влияе на апетита на инвеститорите в сектора.