Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

БНБ повиши прогнозата си за ръста на БВП до 4,1% за 2021 г.

Вероятно основният двигател на растежа ще бъде отново частното потребление

БНБ повиши прогнозата си за ръста на БВП до 4,1% за 2021 г.

Снимка: Pixabay

Българската народна банка (БНБ) ревизира в посока нагоре прогнозата си за икономическия растеж на България в периода 2021 - 2023 г. За текущата година от централната бака очакват БВП да нарасне с 4,1%, за 2022 г. се планира растеж от 4,6%, а през 2023 г. – 3,5%.

За сравнение, мартенската прогноза на БНБ бе за 3,8% ръст на БВП през 2021 г., 3,9% през 2022 г., след което да се забави до 3,2% през 2023 г.

Аргумент за подобрената прогноза през юни е, че ваксинационните кампании в страните членки на Европейския съюз (ЕС) ще се ускорят с оглед на планираната осигуреност с ваксини, като ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 ще бъдат поетапно премахвани през втората половина на 2021 г., а окончателното им отпадане ще се осъществи в началото на 2022 г.

Друго допускане е, че динамиката на реалния БВП е свъразна и със средствата, които се предвижда да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и изменението на нетния износ.

Припомняме, че към момента се очаква България да получи общо 12,6 млрд. лв. за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост през периода 2021–2026  г. под формата на безвъзмездни средства от ЕС, към които се планира да бъдат привлечени допълнително национално съфинансиране и частни инвестиции в размер общо на 2,5 млрд. лв.

Предвижда се основната част от очакваните безвъзмездни средства от ЕС да бъде реализирана под формата на инвестиции в основен капитал на сектор „държавно управление“, а по-малка част да бъде усвоена като капиталови трансфери към частния сектор и текущи трансфери.

Според БНБ вътрешното търсене ще има основен положителен принос през прогнозния хоризонт, което ще се дължи главно на частния сектор, а отслабването на положителния принос на правителствения сектор за растежа на БВП ще отразява постепенното премахване на въведените по време на пандемията от COVID-19 антикризисни мерки, които ще бъдат в известна степен компенсирани от нарастване на финансираните със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост публични разходи, главно под формата на инвестиции в основен капитал, пише още в прогнозата.

Вероятно основният двигател на растежа ще бъде отново частното потребление. В прогнозата на банката се посочва, че то ще се повиши с 3,5% през 2021 г. в съответствие с прогнозния растеж на заплатите и с подобряването на доверието на потребителите след смекчаването на ограничителните мерки срещу COVID-19 през второто тримесечие на годината. Правителственото потребление се очаква да нарасне с 5,6% в реално изражение, което ще се дължи главно на увеличение на възнагражденията на заетите в публичния сектор

От централната банка очакват годишната инфлация да се ускори до 3,5% в края на 2021 г., което се разминава обаче с прогнозите на Министерство на финансите, които очакват цените на стоките и услугите в страната да се повишат средно с 2%.

Предходната прогноза на БНБ също предполагаше по-умерено и постепенно увеличение на международните цени през следващите две години. Сега обаче от централната банка посочват, че е възможно поскъпването на транспортните горива и храните на международните пазари да се отрази на ценообразуването на някои услуги.

В прогнозата се посочва още, че текущата сметка ще е на излишък през целия прогнозен хоризонт, като излишъкът се очаква плавно да нарасне до 3,4% от БВП през 2023 г. (при дефицит от -0,7% от БВП през 2020 г.).

От БНБ очакват в следващите 3 години да има и повишение на паричните преводи от български емигранти.

Относно пазара на труда от БНБ прогнозират, че заетостта ще се повиши с 1,2% през 2022 г., като ще продължи умерено да нараства през 2023 г., но без да достига нивото от 2019 г.

Коефициентът на безработица слабо ще се повиши до 5,3% през 2021 г. най-вече в резултат на промени в методологията на Наблюдението на работната сила, свързани с дефинициите за заетост и безработица, въведени от НСИ в началото на 2021 г., които обаче не са отразени в данните за предходните години, отбелязват от БНБ. През останалата част от прогнозния хоризонт коефициентът на безработица плавно ще се понижи до 4,6% през 2022 г. и 4,4% през 2023 г.

Рисковете пред реализирането на прогнозата са свързани основно с по-нисък растеж на икономическа активност през целия прогнозен хоризонт. Основно предизвикателство продължава да бъде разпространението на COVID19 и по-конкретно вероятността за ново затягане на ограничителните мерки в световен мащаб при недостатъчен прогрес в постигането на групов имунитет на глобално ниво или разпространение на варианти на вируса, при които ваксините са по-малко ефикасни.

Потенциално забавяне на изпълнението на програми и инвестиционни разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително поради политическия цикъл в България също е сред рисковете, посочени от БНБ.

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Бюджет и финанси
Външният дълг на България се увеличи през юли с близо 8% до 61,7% от БВП