Какво изяде 4 млрд. лв. от фискалния резерв само за месец?

Само за месец фискалният резерв на България се е стопил с близо 4 млрд. лв. От последните данни на Министерство на финансите (МФ) за изпълнението на бюджета за миналата година става ясно, че в края на декември 2020 г. фискалният резерв е в размер на 8,65 млрд. лв. От тази сума 8,53 млрд. лв. са наличности по сметки на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,12 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Малко над 3,28 млрд. лв. са средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като „Сребърен фонд“.

Любопитното обаче е, че според данни на МФ за ноември 2020 г. фискалният резерв тогава е бил с 3,9 млрд. лв. повече или 12,569 млрд. лв.

Investor.bg изпрати запитване до ведомството на Кирил Ананиев на какво се дължи това драстично намаление само за месец в края на миналата година. От отговора става ясно, че изменението е най-вече заради бюджетния дефицит за месец декември 2020 година, който бе в размер на 3% от БВП или 3,53 млрд. лв. „По предварителни данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджета към 31 декември 2020 г. за месец декември на месечна база по консолидираната фискална програма (КФП) се отчита дефицит в размер на 3,3 млрд. лв. Освен това през месец декември към земеделските производители бяха преведени плащания в изпълнение на Общата селскостопанска политика  (ОСП) и регламентите на ЕС в размер на около 0,9 млрд. лв., които са префинансирани с национални средства до тяхното възстановяване от ЕК (плащанията са сертифицирани за възстановяване от ЕК през месец януари 2021 г. и ще бъдат възстановени през февруари 2021 г.). Отчитайки  и нетното изменение в другите показатели в частта на финансирането, намалението на наличностите в обхвата на показателя фискален резерв за посочения период е в размер на около 3,9 млрд. лева“, пише в отговора от МФ.

Оттам обаче отказват да дадат разбивка на конкретните държавни харчове, като ги слагат в общата формулировка „бюджетен дефицит“. Ако погледнем данните по-внимателно, може да се направят изводи къде и за какво са били дадени парите, но защо финансовото ведомство избягва да влиза в конкретика, можем само да предполагаме.

От официалните данни ясно се вижда, че три основни направления са глътнали солидно парче от бюджетния пай.

По-наблюдателните анализатори вероятно са забелязали, че почти до края на миналата година на практика не се извършваха капиталови разходи. От данните за изпълнението на консолидираната фискална програма става ясно, че правителството е похарчило по това перо 2,04 млрд. лева, което е само 62,4% от планираните 3,25 млрд. лева. Ако капиталовите разходи се правеха по план, дефицитът щеше да е с 1,2 млрд. лева по-голям и щеше значително да надхвърли обещаните 3% от БВП. Сега той отговаря изцяло на Маастрихтските критерии за фискална стабилност и е много добър резултат на фона на влошената стопанска конюнктура през годината, както и в сравнение с други държави от ЕС. 

Впрочем, капиталовите разходи от години се използват като удобен инструмент за реализиране на различни бюджетни цели. Често икономисти коментират, че умишлено държавата залага по-ниски данъчни приходи и по-високи капиталови разходи, за да може в края на година да се отчете изпълнение. В годините на бюджетни излишъци например капиталовите разходи също „идваха на помощ“ - в края на година се отчита положително превишение на приходите над разходите, като държавата преизпълни приходите и не реализира разходите.

Второто „перо от дефицита“ са плащанията по увеличението на заплатите в бюджетния сектор. Припомняме, че бе взето решение в началото на август да се увеличават от 1 септември с 30% разходите за персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19, включително за служители на първа линия, чиито задължения включват обслужване и контрол "на терен", с пряк контакт с други лица. Така през ноември разходите за персонал и издръжка на държавните служители са били общо над 13,6 млрд. лв. (10,115 млрд. за персонал и 3,559 млрд. лв. за издръжка). През декември сумата вече е общо над 16,47 млрд. лв. (11,374 млрд. лв. за персонал и 5,1 млрд. лв. за издръжка).

Третото основно перо, което „изяде“ фискалния резерв, е част от останалите социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч месечните добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември. По-конкретно социалните разходи на държавата през ноември са около 17,2 млрд. лв., докато през декември те вече са 19,2 млрд. лв.

Данните за консолидираната фискална програма за ноември и декември 2020 г. показват, че разликата в правителствените разходи (общо всички разходи) между двата месеца е 7,82 млрд. лв. (38,72 млрд. през ноември и 46,54 през декември). В този смисъл няма изненада, че фискалният резерв намалява с почти 4 млрд. лв. Просто се набива на очи мълчанието на държавата по въпроса и упорството на управляващите, че предприетите мерки са антикризисни, а не… предизборни.