ЕК: Не целим еднакво минимално заплащане на труда в общността

Целта на Европейската комисия (ЕК) при изготвянето на предложение за минимално заплащане на труда в ЕС не е уеднаквяване на сумите, а оценка на това дали то съответства на условията на живот в дадена страна. Това заяви зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис при представянето на проекта за Директива за минималното заплащане в ЕС.

В момента само шест държави от общността нямат определена минимална работна заплата - заплащането там се договаря между социалните партньори. В останалите пък размерът на заплащането варира в много широки граници - от 312 евро в България до 2 142 евро в Люксембург. "Ако вземем предвид разходите за живот, разликите си остават едно към три", сметна Домбровскис.

Комисарят отчете, че в условията на пандемия, най-засегнатите от кризата са хората, получаващи минимално заплащане. Основно това са жени и целта на ЕК е да бъдат преодолени различията в заплащането, както и неравномерното възстановяване от коронакризата.

"Директивата има и своето икономическо основание. Тя ще помогне за увеличаване на продуктивността на трудовия сектор и ще направи нашата икономика по-устойчива", каза още Домбровскис.

ЕС подкрепя системата на колективното договаряне, категоричен беше още комисарят. "Там където то съществува и работи добре, ние не искаме да се набъркваме в системата", обясни той.

Този коментар означава, че Брюксел взима под внимание критиките на скандинавските държави, където колективните договори са на почит и където се противопоставяха сериозно на идеята за общ подход в ЕС.

Като цяло предложението на Комисията е насочено към държавите с минимално заплащане на труда с препоръката да се направи преценка доколко адекватно е то, включвайки различни критерии, като например продуктивността на икономиката.

В момента в много държави от общността издръжката е невъзможна за работещите на минимално заплащане и идеята на Брюксел е да промени това. Разликата в минималното заплащане е огромна, взимайки за пример България и Люксембург, но дали производителността на работещите в Люксембург е седем пъти по-висока от тази в България, или издръжката на живот е седем пъти по-скъпа?

С предложението си ЕК всъщност се опитва да смекчи съпротивата на Скандинавските държави, но другата гледна точка срещу идеята за европейско минимално заплащане засега стои, а именно, че това е национална политика и трябва да остане такава.

Подобна е позицията на работодателските организации у нас. Българската стопанска камара (БСК) в писмо до медиите призова правителството да настоява, че определяне на заплащането е национална компетенция. Приемането на директива означава транспониране в националните законодателства, а след това и че Съдът на ЕС ще има компетенцията да решава по изцяло национални или браншови колективни трудови договори, пишат още от БСК.

"Механизмите за определяне на минималната работна заплата не следва да бъдат политизирани и използвани като инструмент на социалното подпомагане. Заплатата е предназначена да възмезди положения труд за получените резултати и качество, като е определено в Конституцията на Република България", категорични са от Камарата.

В тяхната позиция е записано, че производителността на труда следва да бъдат основен двигател за увеличаване на заплатите.

Идеята за европейски правила за минимално заплащане идва основно от големите икономики като Германия и Франция, които често се оплакват от т.нар. "социален дъмпинг".