Гърция притиска ЕС да наложи санкции срещу Турция

Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас ще поиска от Европейския съюз (ЕС) в рамките на днешния ден списък на потенциалните санкции срещу Турция в случай, че Анкара наруши суверенитета на гръцката територия, съобщава Euractiv, като припомня, че през миналата седмица източници от ЕС заявиха, че диалогът трябва да бъде приоритизиран вследствие на все по-предизвикателното поведение на Турция.

Министрите на външните работи на ЕС ще се съберат в Брюксел в понеделник на среща, фокусирана основно върху Турция. Ще бъдат повдигнати всички открити въпроси между ЕС и Турция, от незаконните сондажи на петрол и газ в Източното Средиземноморие до участието на Турция във вътрешнополитическата конюнктура в Либия и Сирия.

„Ние (Гърция и Кипър) призоваваме ЕС да състави списък със строги санкции, в случай че (Турция) наруши суверенните права на Гърция и Кипър“, заяви Дендиас.

Но за Европейската комисия (ЕК) налагането на санкции „по принцип“ не е въпрос, който стои на масата за преговори.

„Всеки министър, който иска, може да повдигне въпроса за санкциите. Но основната цел на върховния представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурността Жозеп Борел е да получи ясен и единодушен мандат от държавите членки да започне диалог с Анкара “, коментират източници. 

За Брюксел първият приоритет е постигането на споразумение, когато става въпрос за обявените от Турция незаконни сондажи за Средиземно море, които включват териториални води на Гърция и Кипър.

Очаква се Борел да представи „конкретни идеи“ по този въпрос, тъй като Брюксел смята, че ако бъде намерено решение, това в крайна сметка би помогнало за отключване на други въпроси, свързани с участието на Турция в конфликта в Сирия.

Атина разчита на Париж

Очаква се Франция също да ескалира своята риторика срещу Турция, особено след инцидента в Източното Средиземноморие, за който Франция твърди, че турски фрегати са действали „изключително агресивно“ към френски флот, участващ в мисия на НАТО в този район.

Въпреки тези проблеми Германия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, изглежда не желае да ескалира напрежението с Турция и настоява за помирителен подход.

Депутатите в Европейския парламент бяха твърди срещу Турция миналата седмица (9 юли). Представителите на всички политически групи в Парламента категорично осъдиха турския президент Реджеп Тайип Ердоган и дейностите на неговия режим в Средиземно море, като заявиха, че Борел трябва да приеме по-строга позиция срещу Анкара.

Казусът „Св. София“

Напрежението между Европа и Турция се повиши допълнително през уикенда след решението на Ердоган да превърне архитектурния, религиозен и исторически паметник „Св. София“ в джамия.

Построена първоначално като църква през IV век, в която императорите на Източната Римска империя се коронясват, „Св. София“ е превърната в джамия след завладяването на Константинопол от османските турци през 1453 г., като през 1935 г. се превръща в музеи и паметник от световно значение.

Връщането на статута на „Св. София“ като действаща джамия предизвика силни реакции в Атина и по света.

„Атина трябва незабавно да наложи санкции на Анкара, да затвори турското консулство в Комотини, музея на Ататюрк в Солун, да затвори границата с Турция, да не отваря джамия във Вотаникос, както и да затвори стотици незаконни джамии като част от санкциите срещу Турция“, заяви в събота (11 юли) гръцкият евродепутат Нотис Мариас.

В интервю за гръцката MEGA TV миналата седмица ръководителят на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер заяви, че превръщането на „Св. София“ в джамия е ясен знак за „слабото ръководство на Ердоган“.

Лондон косвено подкрепи решението на Анкара, заявявайки, че това е суверенен въпрос за Турция. „Въпреки това, като обект на ЮНЕСКО със световно значение, ние се надяваме, че „Св. София“ ще остане достъпна за всички, като свидетелство за богатата история на Турция.“