Швейцарският банков надзор започва проверка по данните за Credit Suisse

Според източници дори самото изтичане на данните за банковите сметки е предизвикало тревога у Finma

16:03 | 21.02.22 г.

Снимка: Adrian Moser/Bloomberg

Публикуването на списъци на клиенти на Credit Suisse, сред които се твърди, че има автократи и престъпници, предизвиква проверката на швейцарския финансов надзорник Finma. „Можем да потвърдим, че сме в контакт с банката в този контекст", заяви говорител на органа, цитиран от Handelsblatt. Той не коментира отделни съобщения в медиите. „Спазването на разпоредбите за пране на пари е във фокуса на нашите надзорни дейности от години", подчерта още говорителят на Finma.

В неделя вечерта изследователска мрежа около Süddeutsche Zeitung, New York Times и Guardian публикува статии, базирани на данни за десетки хиляди клиенти на Credit Suisse. Според анализите втората по големина швейцарска банка в продължение на десетилетия е осъществявала бизнес с деспоти, заподозрени в престъпления. Според съобщенията в медиите престъпниците са могли да открият или да поддържат сметки, дори „когато банката отдавна е знаела, че си има работа с престъпници".

Документите разкриват сметките на повече от 30 хил. клиенти от цял свят и изваждат на светло предполагаеми пропуски на банката при проверката на клиентите ѝ. Credit Suisse отхвърля обвиненията. Освен това голяма част от сметките са били закрити отдавна.

Според данните престъпниците са успели да открият сметки във втората по големина швейцарска банка или да ги запазят, дори когато банката отдавна е знаела, че си има работа с престъпници. В този контекст банките трябва да проучват особено внимателно такива лица, както и държавните или правителствените ръководители, министрите, агенти на тайните служби или предприемачи със съмнителни бизнес практики, и да докладват на властите, ако забележат активи с неясен произход, които биха могли да произхождат от или да обслужват престъпни деяния. Тази практика има за цел да предотврати изпирането на пари например.

Данните за Suisse Secrets варират от 40-те години на миналия век до края на последното десетилетие, като повече от две трети от сметките са открити след 2000 г., а според проучванията на медиите много от тях съществуват и днес. В данните се откриват такива на осъден във Филипините трафикант на хора и египетски убиец, както и кардинали, заподозрени в участие в нечестни сделки, и бившият мениджър на Siemens Едуард Зайдел, който през 2008 г. бе осъден за подкуп. В случая с бившия мениджър на Siemens се разкриват активи на стойност 54 млн. швейцарски франка, които едва ли са били трудно спечелени. Бившият ръководител на нигерийското подразделение бе осъден през 2008 г. в рамките на скандал за подкупи на Siemens.

Според вътрешни данни на банката много държавни и правителствени ръководители, министри и ръководители на разузнавателни служби, както и олигарси и кардинали са били клиенти на Credit Suisse. В документите фигурират йорданският крал Абдула II, бившият иракски вицепремиер Аяд Алауи, алжирският автократ Абделазиз Бутефлика и арменският експрезидент Армен Саркисян. Саркисян подаде оставка като президент през януари, малко след като Süddeutsche Zeitung му е изпратила запитване за сметките му в Credit Suisse. Политикът заявява, че е закрил всички сметки, преди да бъде задължен да декларира имуществото си - междувременно национален антикорупционен орган проучва въпроса.

Credit Suisse отхвърля обвиненията, като заявява, че 90% от цитираните сметки вече са закрити. „Ще продължим да анализираме въпроса и ще предприемем допълнителни мерки, ако е необходимо", добави банката.

През 2018 г. Finma осъди мащабни нарушения от страна на Credit Suisse в областта на прането на пари и бизнеса с т.нар. политически изложени лица (PEP) в поредица от мерки. В продължение на години например тя разследваше бизнес отношенията на банката с мениджъри на венецуелската държавна петролна компания PDSVA. Твърди се, че Credit Suisse е помогнала за контрабандата на петродолари от страната.

Органът за финансов надзор разследва и съмнителни сделки с бразилската петролна компания Petrobas и ФИФА. И в трите случая банката е „нарушила надзорните си задължения за борба с прането на пари", заключи надзорният орган. Банката е назначила надзорник, който редовно да информира органа за напредъка в предотвратяването на изпирането на пари. Според финансовите среди надзорният орган се интересува дали в набора от данни има случаи, които показват недостатъци в предотвратяването на прането на пари и след 2018 г.

Във фокуса на вниманието са и бизнес отношенията с политици и държавни служители в държави, които са склонни към корупция. Сделките, в които участват така наречените PEP, трябва да се разглеждат отделно. Освен това мениджър от Борда на директорите на банката трябва всяка година да потвърждава наново дали рисковите бизнес отношения с дадено публично лице трябва да продължат.

И в този случай банката е имала пропуски в продължение на години, както отбелязва Finma в доклад от 2018 г.: „Бизнес взаимоотношенията с PEP с повишени рискове са били регистрирани и съответно третирани като такива твърде късно", заключават надзорните органи. „Освен това разясненията и съответната документация относно бизнес отношенията са били недостатъчни". Разкритията на журналистическия колектив сега ще бъдат причина да се провери дали недостатъците в работата с рискови държавни служители са продължили и след периода на вътрешното разследване.

Самото изтичане на данни също вероятно ще се превърне в проблем: Според източници от финансовите среди сигурността на данните на клиентите също е предизвикала загриженост у органа за банков надзор. Публикациите могат да засягат и органите на наказателното преследване. В Швейцария има строги правила за обработката на банкови данни.

Всеки, който предоставя банкови данни на трети лица, може да се опасява дори от ефективна наказателна присъда – лишаване от свобода. Оценката на такива данни от журналисти също е наказуема в Швейцария, дори ако има висок обществен интерес.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.