Алфа Рисърч: Преобладават очакванията за ново правителство в сегашния парламент

Силно е поляризирано обществено мнение между опцията „ново правителство в сегашния парламент“ (49,5%) и предсрочни избори (46,7%). Това показва проучването на „Алфа Рисърч“,  проведено от 25 юни до 1 юли сред  1017 пълнолетни граждани от цялата страна.

Около три четвърти от поддръжниците на правителството в оставка, както и хората без ясни политически предпочитания, са „за“ сформирането на ново правителство, докато симпатизантите на опозиционните партии  - „за“ предсрочни избори.

Мониторингът на социолозите установява, че събитията от последните две седмици изправят България в „де факто предизборна политическа ситуация, която съществено променя динамиката на обществените и електорални нагласи“. Причините за това са внезапното оттегляне на министрите на „Има такъв народ“ от Слави Трифонов и последвалата за по-малко от месец каскада от политически събития – свалянето на председателя на парламента Никола Минчев, гласуваният вот на недоверие на правителството, протестите в защита на управлението, свалянето на ветото за започване на преговори на Северна Македония с ЕС, изгонването на 70 дипломати и служители на посолството на Русия, завъртането на парламентарната рулетка с Асен Василев като кандидат за премиер на „Продължаваме промяната“ (ПП).

Регулярното тримесечно проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч очертава няколко по-съществени тенденции.

Електорални нагласи

Сближаване на електоралната подкрепа между ПП и ГЕРБ. Мобилизацията на симпатизантите на „Продължаваме промяната“, като реакция най-вече срещу свалянето на Никола Минчев от председателския пост и в последствие – на правителството, води до преодоляване на регистрирания в предишни проучвания спад в подкрепата ѝ и частично възвръщане на позиции. С ръст от 2 пункта спрямо април и 20,2% потенциален вот, „Продължаваме промяната“ остава на малко над процентен пункт след ГЕРБ (21,5%). Партията на Кирил Петков постига ръст в столицата и няколко големи града, ГЕРБ запазва подкрепата си в по-малките областни центрове и селища.

Социолозите отчитат, че предизвикалата политическата криза ИТН бележи нова загуба на избиратели и при избори днес би останала под парламентарната черта (3,3%).

„Възраждане“ спира възхода си, както поради изострянето на конфронтацията ГЕРБ – ПП, която ги оставя встрани от водещата политическа интрига, така и поради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с БСП и новата партия на Стефан Янев.

Партията на Костадин Костадинов остава с 8% подкрепа. Умелото лавиране на Корнелия Нинова между участието в управлението и „червените линии“ успява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11,5%), но динамиката в този сектор е твърде силна. „Български възход“ стартира с малко над 5% подкрепа и едва следващите месеци ще покажат как ще се разпределят гласовете между нея, БСП и „Възраждане", става ясно.

„Демократична България“ също запазва избирателите си в София и големите градски центрове, което ѝ осигурява 7,1% потенциален вот.

Управленска коалиция

Социолозите посочват, че се засилва поляризацията и по оста „каква управленска коалиция би се справила по-добре с управлението на страната“. Преобладават предпочитанията към коалиция около ПП (31,9%). Същевременно обаче, ГЕРБ постепенно успяват да излязат от изолация – едва с 6 пр. пункта по-малко (25,2%) смятат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната ситуация. Малко над 20% биха предпочели съвсем различна алтернатива. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус, по-често избират коалиция около ГЕРБ, а онези, които поставят акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси – обединение около ПП.

Промяна в оценката към президента

Разколебаване на подкрепата за президента. Острите сблъсъци на партиите от управляващото мнозинство и на правителството в оставка с Румен Радев водят до оттегляне на доверието към него сред част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в държавата, положителните му оценки спадат с 8 пр. пункта (от 51% през април до 43% през юни), а отрицателните нарастват със 7 пр. п.

Много по-поляризирани, в сравнение с преди година, са и оценките за това, дали президентът съдейства или не за решаване на политическата криза в страната. 43,9% смятат, че спомага за преодоляването ѝ, а 36,5% са на обратното мнение. Ръстът на негативните оценки точно по този въпрос поставя в по-слаби позиции евентуално служебно правителство на Румен Радев, от което се очаква да бъде медиатор в кризата, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията сред симпатизантите на ДБ, които се доближават по отрицателни оценки до тези на ГЕРБ.

Рейтинг на правителството

Има слабо подобрение в рейтинга на правителството в резултат от сплотяването на неговите привърженици след гласувания вот на недоверие от опозицията. След драматичния спад през април, подкрепата за правителството през юни нараства с 3 пр. пункта (от 19 на 22 на сто), но негативните оценки (45,8%) продължават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките областни центрове и извън тях, сред работниците, малкия и среден бизнес, констатират социолозите.

Доверие към политиците

Няма съществена динамика в доверието към политическите лидери. Двамата съпредседатели на ПП – Кирил Петков и Асен Василев, имат практически едни и същи рейтинги – около 23% доверие и около 46% недоверие. Много активният през последния месец лидер на ГЕРБ Бойко Борисов покачва с 1 пр. п. положителното отношение към себе си (до 20,2%), но запазва висок дял негативни мнения (57%).

С 18,6% доверие и 48,4% недоверие Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена промяна има при други трима лидери. При Христо Иванов – в позитивна посока с ръст с 2 пр. п. в позитивните мнения  и много сериозен спад (7 пункта) в негативните. При Костадин Костадинов и Слави Трифонов е налице ясно изразен негативен тренд. Лидерът на „Възраждане" губи 4 пр. пункта доверие (до 13%), а на „Има такъв народ" – 5% (до 8,5%).

И настоящото 47 Народно събрание не успява да се откъсне от печалните рекорди на предишните парламенти. Положително отношение към него имат 8,7% от анкетираните, отрицателно – 60%. Логично, малко по-високo е одобрението сред симпатизантите на управляващата коалиция, но и при тях не надхвърля 15%.

По македонския въпрос

Отпадането на българското вето над започването на преговори на Северна Македония с ЕС не води до предвещаваните от мнозина анализатори обществени катаклизми. Изследването показва, че след вота в парламента на т.нар. „френско предложение“ 42% от анкетираните одобряват вдигането на ветото срещу 53%, които не го одобряват. Тази рязка промяна в сравнение с настроенията преди няколко месеца ясно показва, че отговорното политическо лидерство е в състояние да доведе до успокоение в обществото и еволюция на обществените нагласи.

В „Алфа Рисърч“ смятат, че водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи кризи и усложнена геополитическа обстановка, предизвикват изключителна мобилност на и без друго крехките обществени и политически настроения. Измерените към момента електорални нагласи са при едва 38% изразили желание да участват в изборите. Според социолозите общественото мнение по актуални въпроси ще остане поляризирано и през следващия политически сезон, а наблюдаваните силни електорални флуктуации се очертават като най-трудното препятствие пред сформирането на устойчиво политическо мнозинство.