БНБ ревизира надолу растежа на икономиката, очаква по-висока инфлация от МФ

Българската икономика ще приключи 2021 г. с ръст от 3,7%, който през тази година леко ще се забави до 3,6%. Инфлацията в следващите месеци ще се ускори и ще надхвърли 10%, във втората половина на годината ще се поуспокои, но все пак в края на 2022 г. ще е на нива около или дори над сегашните – 7,5%. Това предвижда Българската народна банка в обновената си макроикономическа прогноза, публикувана в най-новото издание на „Икономически преглед“.

Очакванията на макроикономистите в централната банка се влошават спрямо предишната прогноза от септември, както и спрямо параметрите, заложени от финансовото министерство в макрорамката на проектобюджета. В него разчетите са за 4,8% ръст на БВП за 2022 г. и 5,6% средногодишна инфлация.

Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ реалният БВП на България през миналата година ще се ограничи до 3,7% растеж, движен почти изцяло от нарастване със 7,5% на частното потребление. Очакванията са, че всички останали компоненти на БВП, с изключение на правителственото потребление, имат отрицателен принос за изменението на икономическата активност през миналата година.

Прогнозата на централната банка за основни макроикономически показатели е изготвена въз основата на информация, публикувана към 13 януари 2022 г. За нея са използвани актуални към тази дата допускания за движението на цените на основни суровини на международните пазари. От тук идва и промяната спрямо предходните прогнози по отношение както на използваната методология, така и на обхвата на разглежданите суровини.

Включените в прогнозата допускания за развитието на международната среда използват информация към 17 декември 2021 г. и предполагат външното търсене за български стоки и услуги да продължи да нараства през целия прогнозен хоризонт. Допусканията за цените на петролните продукти и природния газ в евро са те да продължат да се покачват на годишна база до края на третото тримесечие на 2022 г., което да бъде последвано от понижаване до края на 2023 г.

Прогнозата за България включва допускане за продължаващо нарастване на годишна база на цената на електроенергията в евро до края на тази година и понижението ѝ през следващата година. Очакванията са цените на неенергийните продукти в евро да се повишават на годишна база за целия прогнозен хоризонт.

Забавяне на растежа

За тази година икономическата активност в страната ще се забави слабо до 3,6%, което ще се дължи предимно на значително по-слабия растеж на частното потребление и в по-малка степен на понижението на правителственото потребление. В БНБ преценяват, че нетният износ и инвестициите ще имат положителен принос за икономическия растеж.

Фактори за забавянето на растежа на частното потребление през тази година ще са високата база от миналата, както и очакваните негативни ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията до средата на 2022 г. върху реалния разполагаем доход на домакинствата и върху потребителските нагласи.

През 2023 г. растежът на БВП ще се ускори до 4,5% най-вече поради прогнозираното значително увеличение на публичните и частните инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост. Догодина обаче очакванията са нетният износ да има негативен принос за изменението на БВП поради по-силен растеж на вноса спрямо износа.

Повече разходи и ръст на цените

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да продължи да се ускорява през първото полугодие, след което да се забави до 7,5% в края на 2022 г. Възходящата динамика на потребителските цени ще отразява най-вече повишените разходи за производство и транспорт на фирмите вследствие на същественото поскъпване в края на миналата година на електроенергията за стопански потребители и на други основни енергийни суровини, както и допусканията за продължаващ верижен растеж на цените при някои от тях през първото тримесечие на тази година.

Нарастването на цените на храните на международните пазари, увеличението на разходите за труд на единица продукция и широкообхватното ускоряване на растежа на потребителските цени в еврозоната и в други основни търговски партньори на България ще бъдат други фактори с проинфлационно влияние.

Темпът на нарастване на потребителските цени ще се забави до 3,4% в края на 2023 г. най-вече поради техническите допускания за понижаване на цените на основните енергийни суровини на международните пазари.