България иска от Съда на ЕС да спре част от разпоредбите по Пакет Мобилност I

България отправя молба до Съда на Европейския съюз да спре изпълнението на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство, предвидено от Пакета за Мобилност I, до произнасянето му по дела, заведени от нашата страна срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. За това се настоява в позиция на правителството, изпратена до Европейския съд, съобщи пресцентърът на Министерския съвет.

На 23 октомври миналата година България е подала три жалби пред Съда на Европейския съюз за завеждане на дела по всеки един от законодателните актове от Пакета за мобилност I.

Една от жалбите е свързана с отмяна на разпоредбата за връщането на превозното средство, както и решение за периода на почивка между каботажните превози.

Българската страна положи максимални усилия да убеди Европейската комисия да представи законодателно предложение, което да предвижда пълно заличаване на текста за връщане на превозното средство. Въпреки предприетите действия подобно законодателно предложение не е представено към настоящия момент, пише в позицията на България.

Според европейския регламент разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство трябва да се прилага от 21 февруари 2022 г.

В проекта на позиция на България са посочени няколко довода, които доказват основателността на жалбата.

Първият аргумент на българската страна е, че евентуалното въвеждане в действие на мярката от февруари 2022 г. ще причини, значителни и непоправими последици за околната среда, като тяхното настъпване е с голяма степен на вероятност. Новоприетата разпоредба ще създаде условия за извършване на допълнителни транспортни курсове, което ще окаже значително отрицателно въздействие, особено върху природата.

България е отбелязвала многократно, че „задължителното връщане на превозното средство в държавата по установяване“ ще доведе до неефикасно използване на транспортните съоръжения в Европа, което видно е против всички усилия да се осигури устойчиво развитие на сектора.

След подаване на жалбите и внасяне на писмените защити, през февруари тази година, Европейската комисия публикува резултатите от възложеното от нея проучване с цел анализ на въздействието от задължителното връщане на превозното средство, което потвърди опасенията на страната ни. Такива са изводите на Европейската комисия, които се повтарят и в други проучвания, като например това на KPMG от 2019 г. и адаптацията му от 2020 г.

Те дават основание на България да поиска спиране на изпълнението на мярката за задължителното връщане на превозното средство.

Според втория аргумент на българската страна приемането на временната мярка би гарантирало интересите на транспортните дружества. Транспортните фирми няма да бъдат принудени да понесат огромни финансови разходи и по-специално тези, които са установени в периферни държави членки като България.

Много транспортни оператори ще бъдат принудени да прекратят дейност или да се преместят, което ще окаже огромно влияние върху икономиката и жизнения стандарт в тези държави членки, включително и повишаване на безработицата. Ще бъдат избегнати потенциални промени в наличния транспортен капацитет, които могат да доведат до повишаване на цените за някои видове транспортни операции.

Правителството ще предприеме всички необходими действия за внасяне на писмена искова молба за процесуални действия по осигуряване защитата на правата и интересите на България пред Съда на Европейския съюз, уверяват от Министерския съвет. От там обясняват, че сезирането на съда е в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев вече пое ангажимент към българския автомобилен бранш, който извършва международен превоз на товари, че ще се направи всичко, за да спре изпълнението на разпоредбата за задължителното връщане на превозното средство, предвидена в регламента на Пакет Мобилност I.