Едва 19% са изплатените средства по програма „Транспорт“

Едва 19%, или 365 млн. евро са реално изплатените до момента средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). Договорените проекти са за 86,8% от парите по програмата, която е на обща стойност 1,9 млрд. евро. Това стана ясно по време на на конференцията „Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – Кохезия и свързаност“, организирана от "Градът Медиа Груп".

Тези темпове не са толкова добри, колкото бяха прогнозите за средата на програмния период, призна Галина Василева, директор дирекция „Координация на програми и проекти“ във ведомството.

Проектите по оперативната програма няма да могат да бъдат завършени преди 2021 г., когато започва новият програмен период, смята Василева. Тя допълни, че краят на тази година ще бъде много важен, защото в началото на 2019 г. ще бъде направена оценка на постиженията към края на 2018 г. Според Василева съществува сериозен риск за изпълнението на проектите по Приоритетна ос I, която се отнася за железопътната инфраструктура и трансевропейските и националните транспортни оси, заради продължителните обжалвания. 

Средствата по ОПТТИ се използват за финансирането на шест големи железопътни проекта и два пътни – АМ „Струма“, която е разделена на два отделни проекта. По думите на Василева към този момент е получено одобрение от ЕК за четири апликационни форми, а други две – за жп линията Пловдив-Бургас, фаза 2 и АМ „Струма“, лот 3.2, остават да бъдат одобрени.

По механизма „Свързана Европа“ са договорени 100% от средствата на обща стойност 406 млн. евро, като те са разпределени между 13 публични и 2 частни бенефициенти. 90% от този бюджет е предназначен за жп инфраструктура, като средствата са разпределени между четири  големи проекта, заяви Василева. По думите й изпълнението и завършването на проектите ще бъде сериозно предизвикателство пред Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), тъй като за момента само един проект е в изпълнение. Жп линиите София-Елин Пелин, София-Волуек и Костенец-Септември са рискови проекти заради сериозни обжалвания още на етап тръжна документация, каза Василева.

Тя изтъкна, че за България е важно да се осигури последователност на инвестициите от предишните програмни периоди с нови инвестиции след 2020 г. и да се запази грантовото финансиране. „За целта имаме интегрирана транспортна стратегия до 2030 г. с готови проекти и сценарии за развитие“, каза Василева.

Тя допълни, че свързаността на Западните Балкани е една от приоритетните теми на българското председателство на Съвета на ЕС, като до момента са подписани два меморандума за разбирателство с Македония и Сърбия с цел намиране на европейско финансиране за жп връзките между София, Скопие и Белград.

Според Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), въвеждането на тол системата е едно от големите предизвикателства пред ведомството му. „Тя ще даде възможност за много бърза модернизация на пътната инфраструктура, а оттам и на България“, смята той. „Процедурата се проточи доста дълго, за някои това се превърна в бизнес. След подписването на договора работим с нашите партньори с ускорени темпове, за да въведем системата в експлоатация в кратки срокове“, допълни Атанасов.

Според него тол системата е част от националната сигурност на България, а реализацията и въвеждането й ще даде възможност за стабилизиране на бранша. „Тя ще позволи на публичния сектор да въведе републиканската пътна мрежа в нормална експлоатация в рамките на пет години“, изтъкна той.

През 2018 година АПИ ще стартира търгове за строителство на стойност 3,5 млрд. лева, уточни още Атанасов. Със средства от фондовете на ЕС ще се финасира изграждането на участъка от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Всички останали проекти ще бъдат реализирани с национално финансиранe.

Най-голямата поръчка, която предстои да стартира тази година, е за изграждането на лот 3.2 от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Индикативната й стойност е над 830 млн. лв.