COVID-19 доведе до най-големия срив на бизнес активността в еврозоната

Еврозоната е на прага на най-голямата икономическа криза в историята си, тъй като мерките за овладяване на пандемията от коронавирус затрудняват бизнеса. Показателят на IHS Markit за активност в частния сектор се срина до най-ниското си ниво, откакто валутният блок беше сформиран преди повече от две десетилетия, информира Bloombeg.

Общият индекс на мениджърите по поръчките PMI за еврозоната през март спада от 51,6 до 31,4 пункта, установявайки се дълбоко под линията от 50 пункта, която разделя свиването от разширяването. PMI за промишлеността в региона отчита спад от 49,2 до 44,8 пункта през март. За същия отчетен период PMI за сектора на услугите регистрира драстично понижение от 52,6 до 28,4 пункта. еу

Сред най-големите икономики в еврозоната също са отчетени незадоволителни резултати. В Германия индексът на мениджърите по поръчките PMI се понижава от 50,7 до 37,2 пункта. В сектора на промишлеността показателят спада от 48 на 45,7 пункта, а измерителят за сектора на услугите променя нивото си от 52,5 на 34,5 пункта.

Във Франция общият измерител на IHS Markit регистрира спад от 52 на 37,2 пункта. Понижението на индекса за промишлеността е от 49,8 на 42,9 пункта, а PMI за сектора на услугите отчита драстично понижение от 52,5 до 29 пункта през март.

Картината не изглежда много по-различно и в доскорошната членка на ЕС Великобритания, която от вчера е под пълна национална блокада. Индексът на мениджърите по поръчките PMI в Обединеното кралство спада от 53 до 37,1 пункта. Показателят за сектора на промишлеността  се понижава от 51,7 до 48 пункта през март, а PMI за сектора на услугите отчита спад от 53,2 до 35,7 пункта.

„Бизнес активността в еврозоната се срина през март до степен, далеч надвишаваща тази, която е наблюдавана дори в разгара на световната финансова криза“, казва Крис Уилямсън, главен икономист в IHS Markit. „Настроенията на бизнеса за предстоящата година се сринаха до най-мрачния си рекорд, което предполага, че усилията на властите към днешна дата не успяват да изяснят потъмнялата картина“, добави той.

Европейската централна банка се постара да ограничи щетите с мащабни инжекции на ликвидност във финансовата система, включително спешна програма за изкупуване на облигации в размер на 750 милиарда евро (811 милиарда долара) и мерки за насочване на финансови средства към малките и средните предприятия.

Правителствата започнаха да увеличават фискалните си разходи и да дават гаранции за заеми в опит да защитят икономиката, докато не премине най-лошото от пандемията.

Въпреки това от Bloomberg Economics изчисляват, че еврозоната е на път към най-голямото свиване на брутния си вътрешен продукт от създаването на валутния съюз.