И ЕЦБ започна промяната на паричната политика, макар и предпазливо

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши пандемичната ѝ програма за закупуване на ценни книжа PEPP да изтече в края на март 2022 г., съобщи централната банка в четвъртък.

От друга страна, по-старата програма за изкупуване на облигации APP ще бъде увеличена от 20 на 40 млрд. евро месечно от април нататък, за да се предотврати внезапно прекратяване на покупките. От юли покупките ще бъдат намалени до 30 млрд. евро, от октомври - до 20 млрд. евро, а след това ще се запазят толкова дълго, колкото е необходимо за стимулиране на икономиката.

Освен това ЕЦБ реши да направи заместващите инвестиции в програмата PEPP по-гъвкави. Въпреки че ЕЦБ вече няма да купува допълнителни облигации чрез PEPP, тя ще поддържа сегашните наличности от облигации по тази програма постоянни до края на 2024 г., като заменя книжа с настъпващ падеж. Тя възнамерява да използва тези заместващи инвестиции гъвкаво.

ЕЦБ не разкрива кога очаква прекратяване на програмата APP. Тъй като това се счита за предпоставка за повишаване на лихвените проценти, по-високи лихвени проценти изглеждат малко вероятни през следващата година. В рамките на програмата APP, която се прилага от 2015 г., ЕЦБ досега е инвестирала над 3 трлн. евро в държавни облигации и корпоративни ценни книжа.

„Управителният съвет прецени, че напредъкът в икономическото възстановяване и в посока постигане на средносрочната цел за инфлацията позволява постепенно намаляване на покупките на облигации през следващите тримесечия. Но все още е необходимо парично приспособяване, за да се стабилизира целта за 2% инфлация в средносрочен план. На фона на сегашната несигурност Управителният съвет трябва да продължи да поддържа гъвкавост и възможности при изпълнението на паричната политика“, посочват от ЕЦБ.

В същото време ЕЦБ остави без изненада основните си лихвени проценти без промяна. „В подкрепа на целта за 2% инфлация и в съответствие със стратегията си за парична политика управителният съвет на ЕЦБ очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се запазят на сегашното си равнище или да достигнат по-ниско равнище, докато инфлацията не достигне 2% преди края на прогнозирания си хоризонт или през прогнозирания си хоризонт“, посочват от банката.

От началото на пандемията централната банка изкупи държавни облигации на страните от еврозоната на стойност над 2 трлн. евро и по този начин смекчи икономическите последици от кризата. Инфлацията обаче също се ускори повече, отколкото ЕЦБ първоначално предвиждаше. През ноември тя достигна 4,9% за еврозоната, което е най-високото ниво от създаването на паричния съюз.

Ето защо повечето експерти очакваха Лагард и колегите ѝ от Управителния съвет на ЕЦБ да стартират излизането от разхлабената парична политика и постепенно да намалят високите покупки на облигации. Други централни банки вече са много по-напред в това отношение. В сряда Федералният резерв на САЩ реши да намали покупките на облигации дори по-бързо от предварително планираното. За еврозоната обаче ЕЦБ все още не е представила план за излизане от кризисната програма.

Несигурността остава висока. В навечерието на заседанието отделните членове на Борда изразиха твърде различни мнения относно опасностите от инфлацията. Ето защо много неща ще зависят от новите прогнози за инфлацията, които Лагард ще представи на последващата пресконференция след заседанието.