IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Златото стои на пътя на този коварен процес и затова беше премахнат неговият стандарт, пише икономистът през далечната 1966 г.

15:14 | 05.04.15 г. 42
Автор - снимка
Създател
Грийнспан: Разходите за сметка на дефицита са схема за конфискуване на богатство

Има едно нещо, което обединява привържениците на държавното планиране и контрола, независимо от техните възгледи и убеждения, и това е тяхната почти истерична враждебност към златния стандарт, пише Zero Hedge, цитирайки труд на американския икономист и бивш председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, публикуван през 1966 г.

Изглежда те разбират, може би по-добре дори и от много от защитниците на принципа на ненамеса, че златото и икономическата свобода са неразделни, че и двете са предпоставка за другото и взаимно се налагат, че златният стандарт е инструмент на принципа на ненамеса.

За да разберем източника на тяхната враждебност, първо трябва да разберем специфичната роля на златото в свободното общество.

Парите са общият знаменател на всички икономически трансакции. Те са тази стока, която служи като средство за размяна и се приема от всички участници на пазара в замяна на техните стоки или услуги, следователно могат да бъдат използвани и като стандарт за пазарната стойност, както и като средство за съхранение на стойност.

Наличието на такава стока е предпоставка за разделението на една трудова икономика. Ако хората не притежаваха някаква стока с номинална стойност, която да бъде универсално разпознавана като пари, те щяха да бъдат принудени да прибегнат до бартерна система или да живеят в самодостатъчни ферми, лишавайки се от неоценимите предимства на специализацията. Ако хората нямаха средство, чрез което да съхраняват стойност, тоест да спестяват, нито дългосрочното планиране, нито размяната щяха да бъдат възможни.

Средството за размяна, което ще бъде приемано от всички участници в икономиката, не бива избирано на произволен принцип. Първо, средството за размяна трябва да бъде трайно. В едно примитивно общество с оскъдно богатство пшеницата може да се бъде достатъчно трайна, за да служи като средство за размяна, тъй като всяка размяна ще се извършва единствено по време и непосредствено преди или след прибирането на реколтата, неоставяйки излишна стойност за съхранение.

Там, където факторът съхранение на стойност обаче има значение, като в по-богатите и цивилизовани общества, средството за размяна трябва да бъде трайна стока, най-често метал. Металите биват избирани най-често, защото са хомогенни и делими – всяка единица е същата като останалите и може да бъде смесена или оформена във всякакво количество. Скъпоценните камъни например нито са хомогенни, нито делими.

По-важното обаче е стоката, която ще изпълнява ролята на средство за размяна, да бъде луксозна. Човешкият стремеж към скъпоценности е неизчерпаем, следователно скъпоценните стоки винаги са търсени и винаги ще бъдат приемани. Житото е скъпоценно в слабо развитите цивилизации, но не и в богатите общества. Цигарите по принцип не биха могли да служат като пари, но изпълняват тази роля в Европа след Втората световна война.

Понятието „луксозна стока“ съдържа в себе си характеристиките оскъдица и висока стойност. Високата стойност прави стоката лесно преносима – например една унция злато се равнява на половин тон чугун.

В ранните етапи на една развиваща се парична икономика могат да бъдат използвани различни средства за размяна, тъй като редица стоки отговарят на споменатите изисквания. Въпреки това с течение на времето една от тях ще измести останалите, превръщайки се в най-широкоразпространената и приемана.

Последна актуализация: 20:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

20
rate up comment 13 rate down comment 4
SSIW
преди 9 години
... и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно...................Мене ме смущава едно такова несъответствие в тезата ти : в Амазония племената си живеят без държава, а основната им отлика от животинското царство е, че си прикриват чат-пат срамотиите, с каквото намерят да расте около тях - от друга страна, в С.Корея държавата е тоталитарна и въпреки зверските рестрикции в/у достъпа до суровини и технологии, успяха да изстрелят няколко спътника в космоса. Хайде дай ми поне един пример за материално-технологичен и културен напредък при отсъствието на държава ? Ако не успееш да се сетиш за такъв, ще имам всички основания да продължавам да считам, че развитието на горе-упоменатите сфери в човешкия свят, е следствие от непрестанно усложняващата се система на обществена организация и все по-дълбоката интеграция на индивида в тази система.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 9 rate down comment 0
Ricco
преди 9 години
Държавата е част от системата на противопоставяне и баланс за да може да има някакво равновесие като цяло. Отделно, че има и някои плюсове, най-важният от които, според мен, е възможността за (ефективно) прилагане на икономии от мащаб. Това разбира се има и минуса, че понякога (не се наемам да кажа колко често) се получават и поразии от мащаб.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 5 rate down comment 0
nocalled
преди 9 години
... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 12 rate down comment 0
nocalled
преди 9 години
... пише икономистът през далечната 1966 г.след това е дошло време да си осребри знанията /като ги запази за себе си/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 34 rate down comment 5
Hahoto
преди 9 години
Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Ако имаше, държавата щеше да направи притежанието му незаконно.------------Това е истината, най-голям крадец е държавата и винаги и била такава. Един административно-паразитен организъм, метастазиран по целия свят, опашккулен в етническо-социални нишки и същуствуващ, за да могат едни хора да крадат от други законно!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 9 rate down comment 1
Ricco
преди 9 години
...Да напомня, че въпросът с обезпеченията е фундаментален защото показва кой всъщност носи отговорност при неизпълнение на кредитните задължения - ако обезпечението е добро, отговорност носи кредитополучателят, ако не е - то последиците се поемат от кредитора. А кредиторът пък винаги се опитва да ги прехвърли на по-широк кръг субекти и така кредита де факто се превръща в средство за социализация на икономиката (което може и да не е лошо щом никой не протестира особено срещу него).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 7 rate down comment 3
Ricco
преди 9 години
А в статията, както обикновено когато се говори за заеми, не се обръща достатъчно внимание на обезпеченията. А те могат да са даже по-силен регулатор на спекулативната активност от лихвите. И ако има добри обезпечения няма да има проблем независимо дали парите са хартиени или не - както сам Грийнспан признава, проблема идва от държавните кредити понеже те не са обезпечени с (цитирам) "материално имущество". Е, неясно защо пропуска, че не само държавните кредити могат да не са обезпечени или да са зле обезпечени - едно жилище, което е ипотекирано на стойност значително надхвърляща строителната му себестойност също не е добре обезпечено (с оглед, че да кажем, лесно би могло да бъде построено ново такова на по-ниска цена). Изобщо, има сериозни пропуски в написаното и може би точно затова, самият той по-късно изобщо не се придържа към тази теория.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 13 rate down comment 2
Ricco
преди 9 години
Това дето си го написал щеше да важи само ако кредитите не бяха масово явление. А когато са, ако има дефлация, този, който е взел кредит, трябва реално да върне повече отколкото е взел. Дори и лихвата да е нулева. А ако е положителна вземането на кредит става още по-неизгодно. Това би облагодетелствало много тези, които веднъж са се добрали до ограничения ресурс злато и би поставило останалите в много силна зависимост от тях. Направо (нещо като) робство. Не съм чел, но казват, точно затова в Библията пишело първо заемите да се дават на без лихва и второ, веднъж на 50 години да имало някакво опрощаване. ...Малко на шега, ама може и да не е - в случая, първата Божия препоръка - нулевите лихви вече май ги постигаме и така сме една крачка по-близо до Рая :))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 10 rate down comment 1
Ricco
преди 9 години
Може да е еволюирал в мисленето си... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 32 rate down comment 0
data
преди 9 години
всички когато не са на власт са мноооо принципни и консервативни , а когато се докопат до постовете си стават веднага 'кенсианци'
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още