Печалбата на банките с 46% годишен ръст до 110,6 млн. лв. през февруари

През февруари печалбата на 28-те банки, опериращи в България, се повишава с 29,6% на месечна и с 46,2% на годишна база до 110,6 млн. лв. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка.

В края на втория месец на 2016 г. кредитните институции реализират общ положителен финансов резултат в размер на 196 млн. лв., след като стартираха годината с печалба за 85,4 млн. лв. На практика нетната печалба за двата месеца остава без промяна в сравнение със спечеленото в периода януари-февруари 2015 г., като намалява с незначителните 0,4% на годишна база.

През февруари общата сума на банковите активи нараства с 0,63% на месечна база, или с 546,8 млн. лв., до 87,7 млрд. лв. Спрямо януари-февруари 2015 г. активите са с 1,7% повече.

Няма промени в топ 5 на банките по размер на активите. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Райфайзенбанк България.

До края на първото тримесечие на 2016 г. може би ще станем свидетели на размествания, тъй като на 1 март бе финализирана сделката между Пощенска банка, която в момента е шеста по активи, и клона на гръцката Алфа Банк.

В състава на активите на банковата система БНБ отчита спад в кредитния портфейл от 0,4% до 53,3 млрд. лв. заради „извършени през месеца продажби на кредити“, става ясно от прессъобщението, което придружава финансовите резултати на банките.

Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 0,5%, а тези за домакинства остават почти без промяна. Най-голям темп на спад има при кредитите за секторите държавно управление (-6,1%) и други финансови предприятия (-2%).

Парите на банките и паричните салда в централната банка, както и другите депозити на виждане, се увеличават с 0,7% на месечна база до 17,5 млрд. лв. Делът на сметките в балансовото число на системата възлиза на 19,9%.

По отношение на друга позиция в активната страна на банковите баланси - инвестициите в дългови и капиталови инструменти, растат с 2,2% спрямо януари заради по-високите вложения в дългови ценни книжа, държани за продажба. Делът на портфейлите с ценни книжа се повишава до 13,5% в общия размер на активите от 13,3%, колкото бе в края на януари.

Що се касае до пасивите - депозитите в банковата система отбелязват месечен растеж от 0,3%до 74 млрд. лв. От тях 60,4% са влогове на граждани, които бележат месечен прираст от 0,5 на сто.

Балансовият капитал на банковата система в края на февруари е 11,8 млрд. лв., като расте с 1,6% на месечна база заради по-добрата печалба на сектора.

По отношение на приходите през февруари нетният лихвен доход на банките, изчислен като разлика между приходите от лихви и разходите за лихви, се покачва с 8,9% на годишна база до 232,1 млн. лв. За двата месеца на 2016 г. показателят е нагоре с 5,7% до 466,1 млн. лв.

Нетният лихвен доход е висок поради ниските разходи за лихви, извършени през януари-февруари, които са за 100,6 млн. лв. Приходите от лихви пък възлизат на 566,7 млн. лв.

За два месеца нетният доход от такси и комисиони, изчислен като разлика между приходите от такси и комисиони, които получават банките, и разходите на трезорите по това перо, нараства с 4,2% на годишна база до 138,2 млн. лв., показват още изчисленията на Investor.bg.

И ликвидността на банковата система остава висока. В края на февруари 2016 г. коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба №11 на БНБ, се повишава до 37,59% от 36,83%, колкото бе в края на януари.

Относно разходите – през разглеждания период разходите за обезценки на кредитите и вземанията нарастват с 12,7% на годишна база до 124 млн. лв. от 110 млн. лв. за периода януари-февруари 2015 г. Само за февруари обезценките са за 58 млн. лв. при 97 млн. лв. година по-рано.

Административните разходи, които включват разходите за персонал, намаляват със 7,5% на годишна база до 255,8 млн. лв.

В последния ден от март Управителният съвет на БНБ определи и общата сума на вноската на банковата система към Фонда за преструктуриране на банки за 2016 г. Нейният общ размер е 95 687 327 лв., като е с около 16% повече спрямо общата вноска за 2015 г. Припомняме, че за миналата година банките трябваше да внесат 82,17 млн. лв.

Освен това БНБ отново определи и нулево ниво на антицикличния капиталов буфер за второто тримесечие на 2016 г., след като процентът бе нулев и през първото. Буферът е приложим към рискови кредитни експозиции, като може да бъде понижаван или увеличаван в зависимост от наличието или не на цикличен системен риск в икономиката. Решението си буферът да е 0% БНБ обосновава с факта, че не се отчита проявление на цикличен системен риск.