Райфайзенбанк прогнозира 2,1% ръст на българската икономика през 2016 г.

Ръст на българската икономика от 2,1% през 2016 година - това прогнозират експерти от Райфайзенбанк. На фона на отчетения растеж от 3 на сто за миналата година те очакват темпът на прираст леко да се забави и през 2017 г. отново да достигне 3%. Това е близо до очаквания среден ръст на икономиките в Югоизточна Европа от 3,2% и над очаквания растеж в еврозоната (1,7%).

Според икономистите от банката бюджетният дефицит ще бъде 2,5% от БВП, а за периода 2017 - 2018 г. - около 2% от БВП.

„Външната среда създава рискове заради тлеещия конфликт в Украйна, войната в Сирия, икономическата и бежанската криза в Гърция. Всичко това може да повлияе на България“, заяви главният изпълнителен директор на банката Оливер Рьогл по време на среща с медиите.

Той посочи, че отчетената в България безработица е по-ниска в сравнение с останалите балкански страни. Рьогл допълни, че България има стабилни публични финанси и нисък бюджетен дефицит, което е било особено важно по време на кризата с КТБ.

Над 80% от инвестиционните кредити са пряко обвързани с европейските фондове, коментира Добромир Добрев, член на УС на банката. Той припомни, че през предходния период са усвоени 95% от предвидените за България евросредства.

"Когато сме част от една общност, е добре да се възползваме максимално. Въпросът е обаче трябва ли българската икономика да се развива само върху европейските фондове. Ако искаме да градим диверсифицирана икономика, трябва да постигаме доста по-балансиран поход и инвестиционната активност да не зависи само от евросредствата", коментира банкерът.

Той допълни, че 7,7 млрд. евро са евросредствата за България до 2020 г., но беше категоричен, че е необходимо нещо повече - бизнесът, банките и администрацията да развиват икономиката и извън субсидиите.

Оливер Рьогл заяви, че активите на банката са на стойност 6,4 млрд. лв. през 2015 г., което е лек ръст спрямо 2014 г. Депозитите са на стойност 4,7 млрд. лв. и показват солиден ръст. Кредитите са с обем 3,8 млрд. лв. и се отбелязва слаб спад заради слабото търсене от страна на клиентите. Втората половина на 2015 г. обаче е била по-динамична и ако този тренд се запази, е възможно по думите му през 2016 г. да бъде отбелязан ръст както в банката, така и в целия банков сектор.

Според банкерите нежеланието на бизнеса да се вземат инвестиционни кредити се дължи на относителната геополитическа несигурност и ниското ниво на безработицата - това означава, че по-голямата част от бизнеса в страната вече дори има проблем не само с качеството на работната ръка, а и изобщо с намирането на работници, дори и неквалифицирани.

Добромир Добрев смята, че прогнозираният ръст на икономиката ще се базира на висок процент усвоени евросредства от новите програми, което ще видим като ефект тази и следващите години, а също така и на започналото оживление в строителството.

"Пазарът на недвижими имоти се възстановява в София и големите градове. С това очакваме, че процентът на инвестиционната активност, зависим от еврофондовете, постепенно ще започне да спада и ще излезем от сянката на евросубсидиите", каза банкерът.

"Нашето желание е да излезем от толкова силната зависимост от европейското подпомагане. То е разпределено непропорционално - в приоритетни отрасли се изсипват пари, но големите предприятия обичайно са изключени. Този инструмент трябва да се използва, но и да разчитаме на инвестиционна активност и извън това", каза Добрев.

Според него в момента инвеститорите с проекти са склонни да ги реализират, дори да не получат евросредства, ако имат пазар.

Оливер Рьогл се обяви за това прегледът на качеството на банковите активи да се  провежда редовно. Необходими са големи усилия, но това е важно за стабилността на банковата система и кризата с КТБ го доказа, смята той.

Той не изключи възможността за нова консолидация на банковия пазар, след като бъдат публикувани резултатите от прегледа. Това според него може да стане в случай, че прегледът покаже например капиталова адекватност на някоя от малките банки, която не е на ниво.

Представителите на Райфайзенбанк заявиха, че обмислят закупуване на портфейли в различните сегменти, но не и придобиването на друга банка на българския пазар.