Законопроект предлага ограничаване на действия на временните синдици на банките

Проектът на промени на Закона за банковата несъстоятелност предвижда ограничения на действия на временните синдици. Вносителите на текстовете - депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, посочват, че целта е да се предотврати възможността за източване на банки в несъстоятелност.

Според идеята на депутатите временните синдици няма да имат право да заличават учредени от длъжници обезщетения, преди да започне осребряването на имуществото на банката. Това правило ще има изключение, когато вземането на банката е погасено изцяло от парично плащане.

Синдиците, временните синдици и Фондът за гарантиране на влоговете ще могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителност на сделка или на поредица от сделки. Този текст може да бъде приложен в знаковия казус "КТБ", защото това право ще може да бъде приложено в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност на банката.

Срокът за предявяване на отменителен иск се удължава от 2 години на 5 години.

Вносителите коментираха пред медии, че са изготвили проекта за промени в законодателството, за да покажат, че нямат връзка с фалита на четвъртата по големина банка в България.

В мотивите си, внесени в деловодството на Народното събрание, те обясняват, че от докладите на синдиците на банката се вижда, че няма съществени резултати по връщането на т.нар. маса по несъстоятелност на активите, придобити пряко или непряко с пари на банката. Именно това е наложило законодателните мерки, които те предлагат.

В мотивите е записано още, че КТБ е функционирала като финансова пирамида, което затруднява синдиците да стигнат до закупените непряко с пари от банката активи. Законопроектът обаче ще даде и правни способи, които да върнат парите на фалиралата банка.

Проектът дава определение на недействителността на сделките, извършени от трети лица. Като недействителна ще бъде определяна всяка сделка, при която вземане с произход от банката, е прехвърлена на трето лице, ако патримониума на лицето, разпоредило се с вземанията, не е постъпило имущество в разумен срок. 

Уточнено е, че разумен срок може да бъде не по-дълъг от шест месеца.