IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Справедливи ли са исканията за необлагаем минимум и гъвкав ДДС?*

Меките, но значими данъчни промени в полза на по-нискодоходните групи могат да донесат значими икономически позитиви, смята Атанас Пеканов

14:11 | 20.10.17 г. 22
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Gruop</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Gruop

Вече няколко седмици няколко организации събират подписи и подкрепа за своята инициатива за данъчна справедливост с две прости искания – въвеждане на необлагаем мининум за първите 460 лева от трудовия доход, както и диференцирано ДДС за някои стоки от първа необходимост2 .

В своята същност две меки искания, които под една или друга форма са приложени във всички страни от Европейския съюз – към които се надявамe скоро да се доближим. Две искания, които също така отразяват повика на времето, след като бурната 2016 г., както и тенденциите от последните години породиха множество въпроси за това какво е честно и дали всички печелят от икономическия растеж3. Вместо предложението да породи обаче задълбочени и смислени разговори, като например какви трябва да са насоките на икономическата политика в България в крачка с модерните световни тенденции, както и за това в какво общество искаме да живеем, то изведнъж се появиха голям брой агресивни реакции, които изглеждат необосновани и звучат сякаш не от това десетилетие. И обвинения, че такива искания били нахални и популистки. 

Но нека оставим реториката настрана. Тезата да се отърсим от идеята за справедливост показва един догматизъм, който противоречи на рационалната логика, на аргументирания анализ – с други думи не е нито научна, нито умна. Налага се идеята, че справедливостта – в този случай нейното измерение е разпределението на доходите – е само някаква морална величина, която няма общо с икономическите процеси или дори им пречи. Идеята, че разпределението на доходите е от второстепенно значение, обаче, звучи ретро през 2017-та и не отговаря на реалните дебати на времето или пък показва нарочното им отбягване. Не е нужно да целим пълно равенство, което би навредило на мотивацията, за да признаем, че прекомерните нива на неравенство и липсата на социална мобилност могат да са вредни за обществото и за икономиката. Такова разбиране беше модерно през 80-те и 90-те години, но през 2017-а звучи твърде остаряло.

Истина е, че дълго време разпределението на доходите и на богатството беше тема игнорирана в макроикономиката. Най-вероятно това е заради допускането, че разпределението няма голямо значение за крайните макро резултати и че теорията на просмукването (на икономическия растеж) е правилният подход в икономическата политика. Тези виждания бяха грешни и кризата разби и двете твърдения.

Икономическите неравенства представляват определящото предизвикателство на нашето време, за една развита икономика и за една демокрация.

В прекалено много страни, икономическият растеж не успя да повдигне малките лодки (както беше предсказано от теорията) – докато огромните яхти яздеха вълните и се наслаждаваха на вятъра в тяхна полза. В прекалено много случаи, бедните и средната класа стигат до заключението, че усърдната работа и решимостта не са достатъчни за да ги задържат на повърхността. Затова и основното послание днес е, че намаляването на прекалените неравенства – като помогнем на малките лодки – не е само морално и политически коректно, но е и икономически ефикасно.

Ако горните редове ви изглеждат популистки, защото някой някъде във Фейсбук ви е казал така, то най-вероятно четете грешните хора. Първите изречения са от обръщението на вицепрезидента на Европейската централна банка Витор Констанцио на Годишния конгрес на Европейската Икономическа Асоциация в Лисабон през август тази година4. Втората част е от визитата на Барак Обама в Атина в края на 2016, последната му реч в чужбина5. А последният абзац е от реч на Кристин Лагард, изпълнителен директор на МВФ, изнесена в Брюксел през 20156.

Социалната справедливост е важна тема, не просто абстрактна морална концепция. Затова и все по-често в последните години разпределението на доходите е в центъра на икономическите дискусии и се говори за инклузивен растеж, който да се усеща от голямата част от населението – именно защото това носи и огромни икономически позитиви. В същото време, икономическата политика, част от която е данъчната и политиката по доходите, има значима роля за да гарантира, че големи групи хора от населението усещат подобрението на своя стандарт.

Това е и основната теза на най-значимата икономическа книга на последното десетилетие – “Капиталът в 21-ви век” на Томас Пикети7. В едно от новите им изследвания, Пикети и колегите му показват как между 1978 г. и 2015 г.8, средно за цялото население на САЩ реалните доходи са нараснали с 59 %. Но докато доходите на 1 % са се повишили със 198 %, то тези на долните 50 % от населението – т.е. на бедните и не малка част от средната класа, не са се увеличили, а дори са намалели с 1 %. С други думи, тези хора не са усетили в доходите си нищо от общия икономически растеж. Във Франция от друга страна, където са в сила доста по-егалитарни политики, растежът е разпределен по-равно и долните 50 % от населението са наблюдавали 39 % растеж на доходите си – колкото е и средностатическия за цялото население. Нямаме подобни данни за България, но дали когато получим такива, няма да видим развитие, в което доходите на голямата част от населението бавно се мърдат, докато тези на върха растат неконтролируемо. За да избегнем това са нужни правилните политики. Почти регресивната данъчна система, в която при включени и всички осигуровки, хората с най-високи доходи плащат по-нисък процент от доходите си отколкото един учител или майка на минимална работна заплата, означава, че бюджетът се пълни от голямата част от населението, която иначе би могла да изразходва парите си за потребление и да ги влага отново в икономиката. Някои дори се хвалят, че това била и идеята – според тях „бедният да носи богатия“ е честно.

Последна актуализация: 16:36 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

22
rate up comment 2 rate down comment 0
Ivan_V
преди 6 години
Работната ръка се цени достатъчно ако е подкрепена с образование и поне малко мозък. Не мога да разбера защо всички популисти се опитват да вкарават понятия като социална справедливост. Няма такова нещо като социална справедливост и никога не е имало през цялата история на човечеството. Всеки опит на правителството да преразпределя капитала от богати към бедни завършва трагично. Нито един човек който има капитали няма да позволи да плаща повече от останалите, ще си направи фирма, фонд ще си наеме правилния счетоводител. Бедните дето получават 400лв като им махнат ДДС на няколко стоки да не вземат да станат по богати. 40-80лв нищо няма да променят за тях. От друга страна качествените спецялисти които получават 3-5000лв като им сложат пропорционален данък дали ще останат в БГ или ще си вземат куфарите и в европа където ще взимат 3-5к евро. В крайна сметка какво се получава гоним хората които плащат данъци а после се чудим от къде да намерим пари за пенсии и помощи на Ромите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 14 rate down comment 7
xapoznai
преди 6 години
Работната ръка никога не се е ценяла у нас. Като се започне от комунизма и се мине през зората на капитализма, че чак до преди 1 година при сравнително висока безработица и почти никаква конкуренция при работодателите. Сега нещата се обърнаха след дълги години на отрицателен прираст и масова емиграция. Няма бяла държава по света с плосък данък. Да не говорим за демографския фактор и условията за отглеждане на деца у нас. За щастие нещата вървят към баланс - или заплатите ще растат неконтролируемо или няма да има кой да бачка. Предполагам, че почти всички радетели за справедливостта на плоския данък са го усетили и усещането ще се засилва. Колкото да справедливостта и икономическата страна на въпроса, в статията е описана грамотно - мат'ряла също иска инвестиции, който иска да прави бизнес ще инвестира. А за справедливостта - всичко събрано е от акцизи и ддс - също като в банановите държави. Отделно да помислим и кой ползва инфраструктурата за която плащат всички...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 1 rate down comment 1
pecan
преди 6 години
https://***.vatlive.com/vat-rates/european-vat-rates/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 2 rate down comment 8
Стоян Петров
преди 6 години
Не се притеснявай за хората. Гледай довечера да не скъсат твоя от с.рамните ти устни.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 10 rate down comment 2
Hahoto
преди 6 години
Не бре просто все Путин ти е в устата, та за туй те закачих с едно сравненйце!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 5 rate down comment 8
Стоян Петров
преди 6 години
Ти в подготовката на Великия московски майдан ли се бъркаш? Не се меси в мъжките работи! PS Приеми го като приятелски съвет, а не като дребнаво заяждане.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 10 rate down comment 5
Стоян Петров
преди 6 години
Няма и грам логика в размишленията ти. Доколкото те разбирам ти желаеш диференцирането на ДДС. Това е изключително вредна идея за България. Ако другаде работи, у нас ще се превърне в безкрайна схема за укриване на данъци. Друг е въпросът ако искаш намаляването на ДДС, примерно на 18%. Вярно е че диференцирането е по-добра практика, но за съжаление тя е противопоказна за България.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 12 rate down comment 7
Dies Irae
преди 6 години
Освен това тези с повече пари плащат и повече в бюджета.Този с 450 лева харчи 350 лева и ДДС-то му е 41.65 лева (това е при 70% от потреблението обложено с ДДС (ипотечни кредити не се облагат с ДДС))Този с 6000 лева харчи 5087 лева и ДДС-то му е 605.35 (идентично както горното 70% обложени с ДДС). Разликата в приходите е 13 пъти, а в платеното ДДС-то е 14,75 пъти (като това е без акцизи защото с тях разликата ще стане още по голяма). Моля да ми докажеш дали данъците наистина са плоски или дори и при формален плосък пак не са прогресивни?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 10 rate down comment 7
Dies Irae
преди 6 години
Освен това тези с повече пари плащат и повече в бюджета.Този с 450 лева харчи 350 лева и ДДС-то му е 41.65 лева (това е при 70% от потреблението обложено с ДДС (ипотечни кредити не се облагат с ДДС))Този с 6000 лева харчи 5087 лева и ДДС-то му е 605.35 (идентично както горното 70% обложени с ДДС). Разликата в приходите е 13 пъти, а в платеното ДДС-то е 14,75 пъти (като това е без акцизи защото с тях разликата ще стане още по голяма). Моля да ми докажеш дали данъците наистина са плоски или дори и при формален плосък пак не са прогресивни?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 10 rate down comment 3
Hahoto
преди 6 години
Бачо Стоене, ти нали си хамириканец, како пак Путин ти се е закъчил в гърлото като п.енис връз пиърсинг на езика ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още