Болници завеждат искове срещу НЗОК заради четците за пръстови отпечатъци

Десетки болници се подготвят да заведат искове срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заради четците за пръстовите идентификатори. Директорите на лечебните заведения платиха милиони за четци, които няма да се използват, след като ВАС отмени системата за пръстова идентификация.

Кой трябва да заплати за четците за пръстови отпечатъци в болниците, коментират пред Bulgaria ON AIR д-р Дечо Дечев, директор на УМБАЛ "Иван Рилски", и д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници. 

"Нашето сдружение заведе дело с цел защита на правата на здравеопазването. Спечелихме го, както виждате. Нататък стъпките са да помогнем на нашите членове с изготвянето на типови жалби, които да се разпращат към всички частни болници", посочи Болтаджиев.

„Проблемът е кого ще съдим – няма как да осъдим Петър Москов, който предложи системата с отпечатъците, на практика ще осъдим себе си, защото ще трябва да се плати от бюджета на НЗОК“, посочи Дечев.

Щетите не са само материални за закупените четци, каза Болтаджиев. По думите му похарчените пари за четци са малка част от щетите, тъй като за работа с устройствата е назначаван допълнителен персонал и са плащани заплати. Има и болници, които не са си получили парите за лечение на пациенти, които не са могли да се чекират чрез устройствата, допълни той.

Здравната каса пък инвестира близо 500 хил. лева, за да закупи софтуера за системата, припомни Дечев. „Интересно е дали някой ще потърси отговорност за разходването на тези средства“, отбеляза той.

Относно състоянието на здравната система Болтаджиев коментира, че много трудно ще спрат течовете в здравеопазването, ако не се променят нещата. „Има свръх администриране и монопол за преразпределяне на парите от бюджета. Всичко зависи от политиците", заяви той.

Що се отнася до обвинението на министър Илко Семерджиев, повдигнато вчера от прокуратурата, Дечев коментира, че здравната система и държавата трябва да разрешат проблемите с паралелния експорт на лекарства към другите държави. 

„Проблемите, които могат да бъдат решени и са обект на Изпълнителната агенция по лекарствата, са много и са видими“, посочи Дечо Дечев.

Никой здравен министър не започна да решава проблема с паралелния износ на лекарства, подчерта Дечев. И каза, че от българския пазар се купуват официално лекарства за над 300 млн. лева, неофициално никой не знае за колко.

ИАЛ може да въведе ред при паралелния износ на медикаменти. Защото има легална търговия, но голяма част е нелегална, категоричен е Дечев.

„Когато искаш да въведеш ред в сектора, задължително трябва да го направиш през ИАЛ“, заяви Дечев.

Още вижте във видеото: