Гидо Вестервеле – политически възход и падение

Под управлението на Гидо Вестервеле германската Партия на свободните демократи (FDP) празнуваше големи победи, но отбеляза и най-сериозния си срив. Ако се изключи канцлерът Ангела Меркел, в Германия едва ли има друг политик, който в последните 20 години да е оказвал толкова силно влияние върху дадена партия, колкото Вестервеле. Силните етапи в политическия му живот бяха моментите, в които беше опозиционен лидер в Бундестага. Тогава със своите остри като бръснач формулировки страстният поляризатор показва своя талант и сформира голяма коалиция, пише в свой обзор германският FAZ. 

Фазата на възход започва във вечерта на парламентарните избори през 2005 г., когато председателят на FDP влезе в тежък телевизионен дебат с Герхард Шрьодер, който пък нападна с все сили Ангела Меркел, заявявайки, че със сигурност тя никога няма да стане канцлер. Докато председателят на Християндемократическия съюз изглежда просто раздразнена, Вестервеле веднага контраатакува: „Г-н канцлер, аз може и да съм по-млад от Вас, но не и по-глупав".

Тогава неговата Партия на свободните демократи отказа да влезе в една смесена коалиция "на светофарите" (б. ред. - цветовете на въпросните партии са зелено, жълто и червено), принуждавайки по този начин ГСДП на Шрьодер да влезе в голяма коалиция под ръководството на Меркел. Това бе предпоставка подкрепата от около десет процента за неговата партия през 2005 г. четири години по-късно да скочи до около 15 на сто. След този триумф партията стана предпочитан партньор на канцлера Ангела Меркел и ХДС, на мястото на ГСДП на Шрьодер. 

Вестервеле стана външен министър и вицеканцлер, но скоро след това започна и политическото падение.

По онова време, през 2013 г., Вестервеле отдавна е част от германския политически живот. Още по време на управлението на Хелмут Шмид роденият през 1961 г. политик, който следва право в Бон, е съосновател на младежката организация на либералите и скоро застава начело на нея. Като преториански гард на Ханс-Дитрих Геншер новата младежка организация поддържа обръщането на социалнолибералния съюз към християнско-либералната коалиция. Вестервеле бързо се развива като основен лидер на т. нар. неолиберален Цайтгайст (дух на времето) – дръзко и шумно той се изявява в подкрепа на онеправданите и малцинствата (по онова време не говори публично за своята хомосексуалност).

Гидо Вестервеле, юрист по образование, бе известен с твърдата си позиция срещу военната намеса на НАТО в Либия през 2011 г. Същевременно той бе и първият открито хомосексуален министър в германско правителство. 

Сбогуването с активната политика му се отдава, на него - считания за „политическо животно“ Гидо, учудващо добре. Той създава фондация, която да подкрепя средното съсловие и малките и средните предприятия в развиващите се страни. Същевременно той взима участие и в много конференции.

В началото на лятото му е поставена диагнозата левкемия. След трансплантация на костен мозък той се показа публично едва година по-късно и с предпазливост твърдеше, че е победил болестта.

Бившият германски външен министър е починал днес на 54-годишна възраст след дълга битка с левкемията. Съобщението за скръбната вест е на неговата благотворителна фондация.
 

 „Искам непременно да оживея“, заяви Вестервеле през ноември в интервю за Spiegel. Там той описа трудностите на химиотерапията, чакането на донор, надеждите си, разочарованията и страховете си. „Лошо беше, когато мислих, че ще умра“, каза тогава Вестервеле.

Той написа и книга за болестта си („Между два живота“), която представи през миналата есен. Тогава имаше надежда, че все пак ще успее да надвие болестта. „Аз оживях само заради факта, че някъде в Германия е имало човек, който дари своята кръв за мен и с това ми подари нов живот. Няма думи с които да изразя благодарността си“, написа той в книгата си.   

От края на ноември 2015 г. Вестервеле отново беше приет в болница заради усложнения с отхвърляне на трансплантираните клетки в тялото му. А краят дойде днес...