Забравете за микро- и макро-, мезоикономиката е новата мода

Наскоро BMW, Jaguar Land Rover и Volkswagen попаднаха на мушката на Конгреса на САЩ. Причината? Доклад на сенатска комисия, в който се твърди, че техните вериги за доставки използват части, произведени чрез принудителен уйгурски труд - което е смущаващо, като се има предвид, че Китай представлява единственият двупартиен консенсус във Вашингтон в момента.

Без съмнение други корпоративни ръководители ще се опитат да оценят собствените си рискове във веригата на доставки. Така трябва да направят и инвеститорите. Но има и трета професионална група, която също си заслужава да бъде наблюдавана в тази връзка: икономистите, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

Преди две десетилетия те не обръщаха особено внимание на веригите за доставки. Това отчасти се дължеше на факта, че дисциплината беше доминирана от макроикономиката (системни изследвания отгоре надолу) и микроикономиката (изследвания отдолу нагоре на индивидуалните стимули), а индустриалните вериги за доставки попадаха по средата. Но тази липса на внимание отразяваше и допускането, че веригите за доставки винаги работят безпроблемно и следователно са скучни.

Когато бях репортер новобранец в началото на 90-те години, си спомня авторката, понякога се обаждах на мениджъри по доставките и неизменно бях посрещана с изненада, тъй като те рядко имаха работа с икономически репортери. Сега обаче геополитическите, екологичните, социалните и политическите сътресения тласкат веригите за доставки към светлината на прожекторите. И една често пренебрегвана последица от това - както Бил Джейнуей, професор по икономика в Кеймбридж, отбелязва в оригинално есе - е появата на онова, което той нарича "мезоикономика" или изследването на "средното" пространство между микрото и макрото, където се разполагат веригите за доставки.

Една причина за тази интелектуална промяна е, че шоковете във веригата на доставки наскоро объркаха прогнозите за инфлацията, както се оплаква Белия дом. Друга е, че индустриалната политика се връща на мода с пълна сила.

Трети тласък са цифровите иновации. Големите данни позволяват на икономистите да проследяват бизнес мрежите с някога невъобразими нива на детайлност, почти в реално време. „Това означава, че всеки набор от междуфирмени взаимоотношения може да се характеризира математически като графика, което позволява използването на концепции от теорията на графиките“, обяснява Джейнуей.

Казано по друг начин: докато икономистите преди действаха като средновековни лекари, поставяйки диагнози, гледайки отделните части на тялото и правейки изводи как те взаимодействат, сега те се стремят да бъдат повече като лекари с микроскопични камери, които наблюдават как циркулира кръвта, за да оценят здравето на пациента. Мрежите са важни.

Банката за международни разплащания (БМР) наскоро направи нов анализ на глобалните вериги на стойността, като МВФ също ги разглежда. Икономистите използват мезоикономиката и за да изследват ценовия натиск и иновациите.

Тази промяна все още е в начален етап. Но тя трябва да бъде бурно аплодирана поне по три причини. Първо и най-очевидно, управленците ще придобият по-добро усещане за това как всъщност работи икономиката и как се развива инфлацията, като използват този вид графичен анализ. Второ, промяната може да помогне за разширяване обхвата на икономическата професия и за насърчаване на повече въображение.

Едно такова преосмисляне започна преди 15 години, след финансовата криза от 2008 г., когато поведенческите финанси и поведенческата икономика излязоха на преден план, смесвайки психологията и икономиката. Невроикономиката, която разглежда как вземането на икономически решения възниква в мозъка, сега процъфтява.

Но това творческо интердисциплинарно мислене трябва да отиде много по-далеч. Вземете например анализа на непаричните обмени, като масовата размяна на данни срещу услуги в сферата на потребителските технологии. Той трудно се удава на макро- и микроикономиката на двадесети век. Области като антропологията, които имат теории за бартера, може да помогнат.

И това подчертава третата причина, поради която възходът на мезоикономиката трябва да бъде приветстван: мрежовият анализ е от решаващо значение в много области на политическата икономия, въпреки че отдавна е пренебрегван.

Помислете за финансите. След финансовата криза стана ясно, че една от причините за нея е, че банкерите са „опаковали“ кредитните рискове в сложни трансакционни вериги, които са били опасно концентрирани върху единични тесни места или възли. Концентрацията беше останала незабелязана, защото малко хора анализираха тази мрежа - вместо това те се фокусираха или върху индивидуалния си риск, или използваха анализ отгоре надолу, за да обхванат цялата система.

Днес финансистите и регулаторите са по-наясно с тези мрежи от трансакции. Мрежите обаче имат значение и по други начини. Например Майкъл Хсу, изпълняващ длъжността ръководител на Американската служба за контрол на валутата, предупреди, че използването на облачни изчисления от банките е толкова концентрирано върху няколко доставчици, че това създава нови теснини и уязвимости. БМР споделя тези страхове.

Друг пример: Тим О’Райли, технологичен експерт и предприемач, отбелязва, че икономистите и управленците често пренебрегват икономическото въздействие на цифровите веригите за доставки. Мрежовият анализ, казва ми той, е необходим, за да се проследят „екосистемите за създаване на стойност, които поддържат интернета и как те биват подкопавани от големите езикови модели“.

Така че не се нуждаем само от „мезоикономика“, но и от повече „мезотехнологични“ и „мезофинансови“ анализи. Може би Конгресът и други правителства биха могли да разпрострат новия си фокус върху рисковете по веригата на доставки и върху финансирането на този вид изследвания. Може да се започне от автомобилния сектор, завършва Тет.